Механизмът от Антикитера – необяснимият древен компютър
Механизмът от Антикитера – необяснимият древен компютър …
Понякога сред археологическите находки има предмети, които ни принуждават да преразгледаме по-ранните възгледи за историята на човешкото развитие (HiddenTruth.site).
Оказва се, че нашите далечни предци са имали технологии, които практически не отстъпват на съвременните. Механизмът от Антикитера е поразителен пример за високото ниво на древна наука и техника.
През 1900 г., в Средиземно море, гръцки риболовен кораб попада в силна буря на север от остров Крит. Капитанът Димитриос Кондос решава да изчака лошото време близо до малкия остров Антикитера. Когато вълнението утихва, той изпраща група водолази в търсене на морски гъби в района.
Един от водолазите – Ликопантис, изплувал на повърхността и казал, че видял на морското дъно потънал кораб, а близо до него огромен брой трупове на коне, които били в различна степен на разлагане.
Капитанът не му повярвал и решил, че водолазът е халюцинирал всичко, поради отравяне с въглероден диоксид. Но, въпреки това решил да провери сам получената информация.
След като се спуснал на дъното, на дълбочина 43 метра, Кондос видял абсолютно фантастична гледка. Пред него лежали останките на древен кораб.
Около тях били разпръснати бронзови и мраморни статуи, едва забележими изпод слоя тиня, плътно покрити с гъби, водорасли, черупки и други дънни обитатели. Именно тях, гмуркачът помислил, че са трупове на коне.
Капитанът предположил, че тази древна римска галера може да носи нещо по-ценно от бронзовите статуи. Той изпратил своите водолази да огледат кораба.
Резултатът надминал всички очаквания. Товарът се оказва от златни монети, скъпоценни камъни, бижута и много други предмети, които не представлявали интерес за екипа, но които все пак било възможно да се предадат в музей.
Моряците събрали всичко, което можели, но и много останало на дъното. Това се дължи на факта, че по това време, гмуркането до такава дълбочина без специално оборудване е много опасно. По време на вдигането на съкровището, един от всеки 10 водолази умирал, а двама заплатили със здравето си.
Затова капитанът решава да преустанови работата и корабът се върнал в Гърция. Намерените артефакти са предадени на Националния археологически музей в Атина.
Четете още: Електричеството в древността: факти и спекулации
Находката предизвиква голям интерес от страна на гръцките власти. След изследване на предметите, учените установяват, че корабът е потънал през 1 век пр. н. е., по време на пътуване от остров Родос до Рим.
Няколко експедиции били направени до мястото на бедствието. За две години, гърците вдигнали почти всичко, което било там.
На 17 май 1902 г., археологът Валериос Стаис, който анализирал артефактите, открити в близост до остров Антикитера, взима парче бронз, покрито с варовикови отлагания и черупкови скали.
Внезапно тази бучка се чупила, тъй като бронзът бил силно повреден от корозията. Показали се някакви зъбни колела, които блестели във вътрешността.
Стаис предположил, че това е фрагмент от древен часовник, и дори написал научна работа по този въпрос. Но, колегите му от археологическото общество посрещнали тази публикация с враждебност.
Дори обвинили археолога в измама. Критиците на Стаис заявили, че такива сложни механични устройства не биха могли да съществуват в ерата на Античността.
Стигнало се до заключението, че този обект е дошъл на мястото на катастрофата от по-късно време и няма нищо общо с потъналата галера. Под натиска на общественото мнение, Стаис бил принуден да се оттегли и мистериозната тема била забравена за дълго време.
През 1951 г., историкът от Йейлския университет (Yale University) – Дерек Джон де Сола Прайс, се натъква на Механизмът от Антикитера. Той е посветил повече от 20 години от живота си на изучаването на този артефакт. Д-р Прайс знаел, че си има работа с безпрецедентна находка.
Той казва:
„Нито един такъв инструмент не е оцелял никъде по света. Всичко, което знаем за науката и технологиите от елинистическата епоха, като цяло, противоречи на съществуването на толкова сложно техническо устройство по онова време.
Откриването на такъв обект може да се сравни само с откриването на реактивен самолет в гробницата на Тутанкамон.“
Дерек Прайс публикува резултатите от своите изследвания през 1974 г. в Scientific American. Според него, този артефакт е бил част от голям механизъм, състоящ се от 31 големи и малки зъбни колела, от които 20 оцелели.
Той служил за определяне на положението на Слънцето и Луната.
Към Част 2 – ТУК.
Lucky е съвременен митолог и разказвач. Той превръща древни легенди, неразгадани мистерии и любопитни исторически факти в увлекателни статии. Със силен фокус върху историческата достоверност и потайните аспекти на човешката култура, той изследва теми от мистични цивилизации и изчезнали империи до тайните на съвременното изкуство и наука. Всяка негова статия е пътешествие, което ви кара да погледнете отвъд очевидното.
