Мъжете в черно „ловуват“ хора, видели неща, които не би трябвало да виждат
Мъжете в черно „ловуват“ хора, видели неща, които не би трябвало да виждат …
Уфолозите са склонни да приемат феномена „Мъжете в черно“ доста насериозно. Сега най-разпространената версия е, че Мъжете в черно са киборги, биороботи, които са изпратени на Земята от извънземни, за да прикрият твърде очевидните следи от посещения на НЛО, както и да неутрализират онези, които твърде ревностно се опитват да изучават това явление …
През 1880 г. вестник Санта Фе Дейли Ню Мексико публикува статия с историята на двама местни жители – Джером Кларк и Луциус Фариш. Те разказват, че вечерта на 26 март са видели „летящ кораб под формата на пура, оборудван с огромно витло, а в отворената гондола на странния кораб имало десет пътници“.
„Летящият кораб“ завивал надясно и наляво, променял скоростта, спускал се, издигал се нагоре, понякога слизал до самата земя.
Свидетелите твърдят, че пътниците на кораба им махали, смеели се и викали нещо на непознат език. Поведението им било подобно на поведението на хора в нетрезво състояние. Очевидно това се е отразило и в хаотичния полет на кораба. Един от пътниците хвърлил няколко предмета зад борда.
Редакторите на вестника предполагат, че летящият кораб не е нищо повече от дирижабъл. В онези дни те вече правят първите си полети, но са практически неуправляеми и, разбира се, не могат да маневрират по начина, по който го прави корабът, видян от Кларк и Фариш.
Първият контролиран полет с дирижабъл, оборудван с двигател, е извършен във Франция едва четири години по-късно, през 1884 г. За 23 минути дирижабълът успява да измине разстояние от 8 километра.
След известно време, в близост до най-близката гара са намерени красиво цвете, лента от копринена хартия с букви, подобни на йероглифи, и много умело изработена чаша.
Всички тези предмети, очевидно изхвърлени от мистериозния „дирижабъл“, скоро изчезват при много необичайни обстоятелства. Мъж, облечен в черно, отишъл на гарата и помолил служителя да му покаже нещата, които е намерил. След като ги разгледал, той заявил, че цветето очевидно е направено от изкуствени материали, тъй като не е изсъхнало, и предположил, че то и другите предмети са от Азия.
Той предложил за тях много пари, които железничарят не могъл да откаже. И досега тези предмети не са открити, въпреки всички усилия.
Този случай, от преди повече от век, когато все още за НЛО не се е чувало, изненадващо напомня за съвременните събития, свързани с мистериозни обекти.
В архивите на уфолозите има много доказателства за появата на Мъже в черно, които „ловуват“ предмети, свързани с НЛО, и очевидци, които вероятно са видели неща, които хората не трябва да виждат.
През 1963 г., когато в американските вестници започват да се появяват съобщения за странни осакатявания на едър рогат добитък, фермерът Дейвид Ръсел вижда от верандата на къщата си тъмен продълговат обект, който маневрира в звездното небе, като постепенно се спуска надолу.
При приближаването му кравите и кучетата показват силно безпокойство. И когато обектът прелита над полето, в дъното му се отваря люк и оттам изпадат някакви „неща“. Обектът продължава да лети докато се скрива зад хълмовете.
Преди да извика полицията, Ръсел решава да отиде да види какво е паднало от мистериозната машина. Това са парчета от трупове на крави, които изглеждат доста необичайно. Всички са без кожа и обезкървени.
Разрезите са идеално равномерни, особено забележими там, където „трионът“ е преминал през костите. Фермерът е поразен от факта, че при разрезите парчетата излъчват слаба светлина. Той се прибира у дома и се свързва с полицията по телефона.
Скоро Дейвид поглежда през прозореца и за своя изненада установява, че някакви хора се разхождат близо до странните останки. Полицията не би могла да пристигне за толкова кратко време, така че Ръсел отива при тях, за да разбере кои са.
Хората са облечени необичайно за този отдалечен район: в строги черни костюми, бели ризи и черни вратовръзки. Всички са с шапки на главите. Непознатите натъпквали парчетата в торби. На въпроса на фермера „кои са те„, един от тях му показва идентификация на агент от ФБР и му заповядва да мълчи за днешния инцидент.
Странните мъже взимат чантите с мъртвата плът и не тръгват към магистралата, а до най-близката горичка, където изчезват. По-късно Ръсел разказва, че носели тежките торби „сякаш са пълни с памук и въобще не тежат“.
Полицаите пристигат час по-късно. Служителите на реда са изненадани от историята на фермера. Въпреки това те уведомяват властите и на следващия ден други агенти на ФБР посещават фермера, разпитват го и оглеждат мястото, където са били парчетата от трупове.
Ръсел разказва за този случай едва двадесет и пет години по-късно. Един от полицаите, които го посещават в онази нощ, потвърждава историята му.
Друга история се случва през 1985 г. в Минесота.
В нощта на 28 април семейство Дохърти е събудено от звука на експлозия в небето. Излизайки от къщата, те виждат разпръснати метални фрагменти със сребрист цвят. Отвън те са гладко полирани, а отвътре имат „пъпчици“. Теглото им е поразително – дори най-големите тежат изключително малко. Отломките са с дебелина около 6,3 сантиметра. Материалът е много ковък – може да бъде огънат, свит на буца, като парче глина, а след това да запази новата си форма.
Четете още: Н. Редфърн: „Децата с черни очи посещават определени хора!“
Семейство Дохърти не се съмнява, че са останки от някакъв космически кораб. По закон те са собственост на държавата, затова се обаждат в полицията.
Съвсем скоро два джипа и голям микробус спират до къщата. От тях слизат хора, облечени в черни костюми. Представят се за полицейски агенти. Натоварват всички останки в микробуса, като някои от по-големите фрагменти навиват или свиват на буци.
По-младият син на господин Дохърти – Том, скрива тайно малко парче в гаража. Когато всичко е събрано, старшият „полицай“ се приближава до момчето и като го поглежда внимателно изисква да му даде скритото парче. В същото време посочва към гаража. Том няма друг избор, освен да се подчини.
По-късно пристигат истинските полицаи. Закъснението е причинено от странна повреда на колата им. На половината път по магистралата, на безлюдно място, двигателят внезапно спира в рамките на един час.
Кои са хората пристигнали онази нощ в имота на Дохърти и къде са отишли техните джипове и микробус, остава неизвестно. Господин Дохърти си спомня номера на една от колите, но се оказва, че такъв номер не съществува.
Търсенето на микробуса и джиповете не води до никъде. Впоследствие говорител на НАСА заявява, че нито един космически кораб не е катастрофирал в района.
Мъже в черно са заподозрени в редица убийства на учени, занимаващи се с военни космически технологии. Известният американски писател и изследовател Сидни Шелдън съставя списък с 23-ма такива учени, загинали при много мистериозни обстоятелства само през 1986 г.
Разследването показва, че поне половината от тях малко преди смъртта си са имали контакт с неизвестни хора, облечени в черно.
Мистериозни непознати посещават и онези, които поддържат телепатична комуникация с представители на други светове. Посетителите, като правило, изискват да спрат дейностите свързани с контактите и понякога изтриват информацията, получена от извънземни кореспонденти, от паметта на контактьорите. Често използват заплахи и сплашване.
Мексиканецът Алваро Сернута, който установява телепатична връзка с извънземен на име Зеб, се убеждава от собствен опит, че заплахите им не са само на думи.
Излизайки от кома след тежка автомобилна катастрофа, Сернута разказва, че вечерта преди инцидента двама души в черни костюми, които той сбъркал с цивилни полицаи, са се приближили до него на улицата. Те му казали, че знаят всичко за телепатичните му контакти и искат той да ги спре.
Нещо повече, те заплашили, че при нов контакт със Зеб ще бъде подложен на тежко наказание. Няколко дни по-късно Сернута все пак се свързва с извънземното и часове по-късно попада в автомобилна катастрофа.
Друг случай е безследното изчезване на филипинския ясновидец Салагар през 1992 г. Тази история, забулена в мрак, остава малко забелязана. Дори във Филипините почти никой не пише за нея, тъй като католическата църква се противопоставя на Салагар.
Преди изчезването си Салагар има две видения относно близкото бъдеще на Земята и човечеството. Той ги вижда насън и ги помни много смътно. Осъзнавайки важността им и искайки хората да получат повече информация, ясновидецът се съгласява да се подложи на регресивна хипноза.
Под хипноза той описва ужасни картини и катастрофални събития. Сред тях са огромно цунами, което обикаля земното кълбо няколко пъти, ярки светкавици в небето, земетресения, урагани и други бедствия. Той описва събитията, сякаш ги вижда отстрани.
Салагар, полуграмотен селянин, който никога не е пътувал извън своя отдалечен селски район, описва с много подробности наистина съществуващи места, къщи и дори вътрешността им, в които той не би могъл да бъде. Твърди се, че Салагар е успял да види и запомни датите на тези събития.
Ясновидецът изчезва от болницата по време на четвъртия хипнотичен сеанс, на който е подложен от психотерапевта д-р Г. Маркос. Самият Маркос и медицинската сестра също изчезват.
Всички писмени, аудио и видео материали, свързани с тези сесии, липсват. Болничните служители и пациентите се кълнат, че не са видели нищо. Но има свидетели, които разказват, че вечерта, когато тримата човека изчезват, в сградата на болницата влизат хора в черни костюми.
Те приличали на охранители или представители на Специалните служби. От ръководството на болницата не знаят нищо за посещението им.
Тогава се появява интересна история. Един от болничните работници, който не е видял подозрителните хора в онази вечер, започва да се оплаква от кошмари и чести главоболия. Хипнотизиран е и по време на сеанса казва, че е видял хора в черни костюми как водят д-р Маркос, медицинска сестра и Сагалар по коридора на болницата.
Този последен епизод е много характерен. Според много уфолози, известните в момента съобщения за Мъже в черно са само „върхът на айсберга”.
Всъщност контактите с тези същества са много повече, само че хората нямат спомени от тях. Споменът за срещите с „агентите по космическа сигурност“ се изтрива от съзнанието на очевидците, както е случаят с работниците от филипинската болница.
Lucky е съвременен митолог и разказвач. Той превръща древни легенди, неразгадани мистерии и любопитни исторически факти в увлекателни статии. Със силен фокус върху историческата достоверност и потайните аспекти на човешката култура, той изследва теми от мистични цивилизации и изчезнали империи до тайните на съвременното изкуство и наука. Всяка негова статия е пътешествие, което ви кара да погледнете отвъд очевидното.
