Офицер от испанските ВВС разказва за срещата си с „жив“ НЛО
На 4 ноември 1968 г. самолет IB-249 на испанската компания IBERIA лети от Лондон до Аликанте по маршрут B31. На борда са командир Хуан Игнасио Лоренцо Торес, втори пилот Хуан Селдран Гарсия и бордовият механик Хосе Куенка Панеке.
Командир Хуан Торес започва да управлява самолети на 17-годишна възраст. Той е офицер в Испанските военновъздушни сили в продължение на 40 години, пилотирал е самолета на крал Хуан Карлос де Бурбон, бил е боен пилот в Сахара и директор на Авиационно училище.
Той е много опитен пилот с боен опит, който може да бъде класифициран като професионалист от високо ниво, летял повече от 28 000 часа.
Хуан Торес разказва:
„Тогава бях командир. Когато стигнахме в Барселона, контрольорът на летището ни нареди да се спуснем, което беше странно. Но си помислих, че причина може да са пресичащи самолети и затова ни карат да се снижим. Казах на втория пилот, Хуан Селдран Гарсия да наблюдава отвън в случай, че види самолет да се приближава към нас.
По-късно контрольорът каза, че на по-високо ниво виждат самолет, който се приближава към нас. Приближавахме Барселона и контролерът нареди да се спуснем до 280, тоест до 8,5 км.
На това ниво имаше известна турбуленция и помолих втория пилот да не сваля гарда. След известно време Хуан ме предупреди: „Виждам го.“. Но това не беше друг самолет.
Беше много силна светлина. Твърде мощна, за да бъде от странични светлини на самолет. Тя дойде отгоре и просто зае позиция пред нас. Казах на втория пилот все още да не съобщава за наличието на този обект, защото не приличаше на нормален самолет.
Странната светлина се приближи. Беше само на 10 метра пред носа на нашия самолет. Изведнъж в центъра се появи друга светлина, подобна на топка с различни нюанси. Цветът се промени от бял на син и след това на сивкав.
Най-любопитното е, че пулсираше, сякаш „дишаше“. Сякаш имаше собствен живот. В този момент видяхме и две други светлини, малко по-малки и със същия матов цвят, разположени отстрани на основната.
Обектът летеше напред, поддържайки чиста дистанция и същата скорост като нас. Имаше три обекта, един голям в центъра и два по-малки от двете му страни, но те бяха толкова синхронизирани, че изглеждаха като един обект. Светлината беше много силна.
Аз, вторият пилот и бордният инженер ги разгледахме и след това извикахме стюардесата. Попитахме я дали и тя вижда тази светлина. Тя каза „Да!“ и попита какво е това. Казахме, че не знаем, просто искахме да сме сигурни, че и тя ги вижда.
След това светлината угасна. И се включи отново. Обектът се приближи до нас и за наше изумление започна да прави невероятни движения около самолета. Но с такава скорост, че едва успявахме да го проследим с поглед.
Това продължи десет минути. Тогава се свързах с контрольора и казах: „За ваша информация ще ви кажа, че имаме неидентифициран обект, който се приближава и отдалечава от самолета.“
Контролът на въздушното движение на летището в Барселона ни помоли да предоставим „транспондер“, който е код за откриване на радара. НЛО продължи да се върти с тези удивителни завои около нас. Няколко завоя и маневри, които трябваше да унищожат този, който беше вътре. Никое живо същество не би могло да оцелее при такива претоварвания.
Струваше ни се, че този обект е жив. Напомняше ми на огромно човешко око. Тези „вени“, или каквото и да бяха те, бяха преплетени и имаха различен оттенък. Тази светлина, както казах, пулсираше. Наистина го свързвах с нещо живо.
НЛО започна да играе около самолета, както си иска. Стоеше, пропадаше, приближаваше се, отдалечаваше се и извършваше или директни маневри, или параболични. Аз летя от 17-годишна възраст и знам, че човешкото тяло не може да издържи G-сили над „5“. Ако тази граница бъде превишена настъпва загуба на съзнание. Без значение какъв антигравитационен костюм носите.
Този обект наруши всички закони на физиката. Летеше под прав ъгъл и рисуваше хиперболи, параболи, после изведнъж скачаше от една точка в друга. Беше лудост …
Пуснахме всички светлини на нашия самолет и започнахме да сигнализираме. Той започна да отговаря по същия начин. Всеки път, когато сменяхме светлината, той правеше същото. Пуснахме ли светлина, светваше и той. Беше ясно, че ни говори.
Зададох въпроси, първо на английски, но той не отговори, след това на испански и не знам дали разбра думите или прочете мислите ми, но когато казах, че на въпрос едно премигване ще означава „Да“, а двойно премигване „Не“, така и стана.
Четете още: А. Кабалеро: „Извънземните няма да ни нападнат. Враждебно е човечеството!“
Зададох на НЛО общо около 20 въпроса, на които получих отговори. Но не мога да съобщя всички зададени въпроси, защото ми е ясно, че за да избегна проблеми, не трябва да говоря за това. „Всичко може да се случи!“ – казаха ми в специалните служби – „Хората се подхлъзват в банята или пресичат пътя на неподходящо място.“.
Мога да съобщя само първите три въпроса, които зададох на НЛО:
Аз: „Вие от тази Галактика ли сте?“, НЛО: 1 проблясък на светлина, Аз: „Имате ли приятелски намерения?“, НЛО: 1 проблясък на светлина, Аз: „Пилотиран кораб ли е?“, НЛО: 1 проблясък на светлина.
Те бяха от нашата Галактика, бяха приятелски настроени, но нещо ги притесняваше в нашата ядрена технология.
Тогава НЛО си отиде. Просто отлетя. По-късно кацнахме. Бях извикан от подполковник Антонио Алеу Падрени, който по това време отговаряше за мрежата за предупреждение и контрол в района на Барселона.
Подполковникът ме разпитваше много за срещата с НЛО. По това време военните бяха много открити и ме информираха, че командирът на Военновъздушните сили е знаел какво се е случило, и че радарите за въздушно наблюдение Сиеста, Самба, Канзас и Ембарго са засекли три неизвестни обекта, които са се движели в унисон с моя самолет.
Дори радарът Болеро в Константин, Севиля успял да открие обектите. Беше документирано: показаха ми радарните данни, а аз поисках да ми дадат хартиено копие от тях. Дадоха ми при условие, че тази информация няма да се разпространява.
След като инцидентът започна да изтича в пресата, подполковник Угарте, заедно с друг военен, дойдоха в къщата ми в Мадрид и поискаха незабавно да предам „това, което имам и това, което не ми принадлежи“. Бях принуден да предам записите от радарите, на които е записано приближаването на този НЛО към моя самолет.
Но беше твърде късно и инцидентът премина границите на тайната. Пресата в крайна сметка разбра за него. По това време генерал Лакале бе министър на авиацията. Той каза: „Не, хората все още не са готови за това. Не можем да им кажем за това.“
Случаят стана официален. По този случай беше назначен следовател, а на пресата в официална бележка бе казано, „че пилотите са видели планетата Венера“.
Това е всичко. Какво бих могъл да направя? Разказахме какво сме видели, но се опитайте да докажете нещо … Вторият пилот стана командир на самолет и наистина ли би рискувал кариерата си? Никой не иска да рискува кариерата или живота си.
Знаете ли, най-смешното е, че преди всичко това да ми се случи, не вярвах в НЛО. Тази тема ме разсмиваше много и тези хора, които вярваха в НЛО, също ме разсмиваха … А сега знам със сигурност, че Те са там, в небето …
Като се има предвид какви са Те, какви непостижими и непонятни технологични възможности притежават, не се съмнявам, че това са космически кораби от други светове.
Ще дойде ли денят, когато нашата цивилизация ще осъзнае, че сме посещавани от интелигентни и супертехнологични същества? Надявам се, че някой ден ще извадим главите си от дупката и ще се откажем от сегашната щраусова политика!”
Lucky е съвременен митолог и разказвач. Той превръща древни легенди, неразгадани мистерии и любопитни исторически факти в увлекателни статии. Със силен фокус върху историческата достоверност и потайните аспекти на човешката култура, той изследва теми от мистични цивилизации и изчезнали империи до тайните на съвременното изкуство и наука. Всяка негова статия е пътешествие, което ви кара да погледнете отвъд очевидното.
