С какво се е сблъскал човекът – зъл демон или е попаднал в друго измерение?
Тази история е разказана в сайта Редит (Reddit), от потребител с псевдоним raygon231. Случилите се събития оставят дълбок отпечатък в живота му.
Предствяме ви и самата история:
Миналото лято преживях едно от най-тревожните събития в живота си. Все още не ми харесва да си спомням за това. С риск, хората да си помислят, че е трудно да се повярва, искам да я разкажа, защото знам, че ще има хора, които ще ме чуят тук.
Аз съм студент от Кентъки. Миналото лято трябваше да изкарам стаж в рехабилитационен център, но след два дни, се настани друг студент и през лятото трябваше да работя на територията на нашия кампус в Тенеси. До известна степен бях късметлия, аз и приятелката ми имахме възможност да сме заедно и скоро се преместихме от хостел.
Но, тогава приятелката ми реши да отиде за известно време у дома си, за да работи и спечели пари за лятото. Не ми беше много приятно. Най-накрая, не издържах и отидох при нея. Забавлявахме се добре. После се върнах и тогава се случи …
Маршрутът от моята къща до кампуса всъщност е доста опростен. Карам по магистралата покрай планините, стигам до град Ноксвил и след това се движа по друга магистрала към университета. Наобратно е пак по същия път.
Във въпросният ден напуснах университета много късно, беше вече вечер. Но, всичко беше нормално. Скоро тръгнах през Ноксвил и се качих на магистралата, водеща към дома ми. Шофирах и слушах музика, когато изведнъж осъзнах, че нещо не е наред.
Изключих музиката и погледнах екрана на GPS. Имаше някакъв странен завой, но всъщност изобщо не видях завой на магистралата, а тя изведнъж свърши със задънена улица. Беше нещо неразбираемо, защото знаех, че тази магистрала е дълга и отива до бившия ми колеж в Лексингтън, Кентъки.
Реших, че в Ноксвил съм объркал пътя, затова обърнах и се върнах обратно. Карах внимателно и предпазливо. Вече беше 3 часа сутринта, а аз шофирах и шофирах. Около мен нямаше жива душа и нито една кола.
Най-накрая стигнах до желаната пресечка и внезапно радиото ми спря да работи, чуваше се само статично пукане. Бях много изненадан и се опитах да хвана друга станция, но навсякъде имаше мълчание. Накрая се натъкнах на някаква станция, по която звучеше стара музика. По качеството на записа бих казал, че това е музика от 30-те и 40-те години на 20-ти век. Звукът на тази музика беше доста зловещ и аз изключих радиото.
Застанал на кръстовището и избирайки накъде да тръгна, аз гледах към град Ноксвил и изведнъж осъзнах, че изглежда старомоден, така да се каже, ретро. Всичко беше като от 60-те, сградите, които виждах, бензиностанцията с един пълнещ маркуч. И нито един човек. Чувствах се като в град-призрак.
В същото време градът не изглеждаше изоставен, улиците бяха чисти. Тогава видях пожарна кола и тя също изглеждаше като от 60-те. Най-накрая потеглих и тръгнах по пътя. Всичко наоколо беше също от 50-те и 60-те години и постепенно изпаднах в паническа тревога. И ми се струваше, че ме преследват.
Следващият момент ме уплаши още повече. Пътят внезапно се стесни толкова много, че колата ми заемаше почти цялата му ширина. Дърветата наоколо бяха напълно различни от преди, те бяха високи и широки. По пътя нямаше почти никакви улични лампи и беше съвсем тъмно.
Изведнъж видях завой. Забелязах го заради малкия жълт фенер, който стоеше до малък параклис. Параклисът изглеждаше античен и без купол. Казах си: „Какво по дяволите!”. Обърнах се и единствената ми мисъл беше да се прибера вкъщи възможно най-скоро.
По този път светлината изчезна напълно и фаровете на колата ми бяха единственият й източник, а пътят изглеждаше стар и на практика изоставен. След следващия завой видях пред себе си каруца с кон. За мен това не беше новост. Амишите караха такива превозни средства. Вярно е, че всичко беше малко по-различно. Каруцата нямаше отразяващ елемент, предвиден от законите.
Когато започнах да изпреварвам фургона, видях в него един амиш, мъж и жена. Те ме гледаха и изглеждаха уплашени. След това видях още един амиш с каруца, и още един … Нямам представа какво са правили там в това време. В някакъв момент те почти ме притиснаха от всички страни. След това те отбиха в страни по някаква друга пътека и изчезнаха от погледа ми.
Накрая видях къщата си, а до самия край на пътуването радиото в колата не работеше. Някак си се съблякох и легнах в леглото си. Преди това изпратих съобщение от смартфона ми на моята приятелка.
Мина седмица, по време на която се чувствах напълно объркан. Умът ми продължаваше да се връща към нощния инцидент и го обмисляше отново и отново. Започнаха да ме обземат тъмни мисли и те бяха толкова силни, че един ден внезапно осъзнах, че държа нож до гърлото си!
Моята приятелка се притесняваше за мен и ми предложи да отида в църквата. Аз се съгласих и отидох, а след това, вероятно от самовнушение, ми стана по-леко. Тогава приятелката ми каза, че може би нещо ме е „нападнало“.
Съгласих се с нея. Може би състоянието на ума ми е било толкова изтощено, че ми е липсвала толкова много и съм се чувствал толкова самотен, че дори сърцето ме „болеше“. А някой зъл дух или демон се е възползвал от това и ме е „нападнал“.
Но, отново, аз все още не разбирам какво се случи с мен на пътя и след това. Свързан ли беше с проникването на зъл субект в мен, или по някакъв начин попаднах в друго измерение и време?
Lucky е съвременен митолог и разказвач. Той превръща древни легенди, неразгадани мистерии и любопитни исторически факти в увлекателни статии. Със силен фокус върху историческата достоверност и потайните аспекти на човешката култура, той изследва теми от мистични цивилизации и изчезнали империи до тайните на съвременното изкуство и наука. Всяка негова статия е пътешествие, което ви кара да погледнете отвъд очевидното.
