Само за 100 години, инките изградили над 40 хиляди км пътища
Само за 100 години, инките изградили над 40 хиляди км пътища …
Империята на инките е била мощна и най-голямата в Америка. Ацтеките и маите дори не са се доближили до нея (HiddenTruth.site).
Всъщност, тя процъфтява само 100 години – от 15 до 16 век от нашата ера. Но, в пика на величието си, тя се простира от сегашния град Кито (Quito) в Еквадор, на север, до град Сантяго (Santiago) в Чили, на юг.
Подобно на Римската империя, инките навсякъде, където са отивали, са създавали разклонени пътни системи. В наши дни, тези пътища са известни като „кралските пътища“ или Qhapaq nan на езика на инките.
Дължината на пътищата на инките достигали над 40 хиляди километра, но според някои учени те били не повече от 30 хиляди км. Тези пътища все още се използват от жителите на селските райони в страни като Бразилия, Перу, Боливия, Чили и Аржентина.
Имало е две основни „магистрали“, пресичащи територията на Империята, от север на юг. Едината минавала по бреговата ивица, а другата – във вътрешността, включително пресичайки планинските райони на Андите. В допълнение към тези пътища, имало по-къси – вторични, и още по-къси – третични пътища.
Заслужава да се отбележи, че някои от пътищата не са строени от инките от нулата, а само са укрепвали вече налични такива. Те са били изградени от още по-древни цивилизации, от които до нас са стигнали много малко артефакти и чиито имена са – Вари, Тиуанако и Чиму.
Инките били първите, които започнали да строят пътища в сложни скалисти пейзажи по тези места. Изградените от тях каменни пътища пресичали дълбоки дерета, реки, пустини и планински проходи.
Четете още: Инките са строили селищата си специално на кръстопътища на разломи
Един такъв път минава през цялата пустиня Атакама (Atacama) в Чили, а другият – по западния бряг на езерото Титикака (Titicaca).
В допълнение към пътищата, на равни разстояния, инките инсталирали малки „станции“, наречени часкиваси. Имало и по-големи станции, които били разположени на разстояние около 20 км една от друга. Пътуващите можели да почиват на тях, да се хранят и да пренощуват.
Повечето пътища са били използвани за официални нужди на държавата, особено за движение на армията. За да поддържа Империята и с цел да премахне вътрешни проблеми, армията трябвало бързо да се предвижва от една точка до друга. Пътищата също служели за събиране на данъци от завладени племена.
Често, съвременните хора се питат защо пътищата на инките са толкова груби, неравномерни и утъпкани. Отговорът е очевиден – инките не познавали колелата. За пренасяне на стоки, те използвали носачи или лами.
Имало и специална „услуга“ с бегачи, които тичали по тези пътища, носейки важни писма или … риба. Да, рибата като бързо развалящ се продукт, в епоха без хладилници, трябвало да бъде доставяна на потребителите в най-кратки срокове. А инките много обичали прясна риба.
Обикновените хора трябвало да плащат специален данък за възможността да вървят по пътищата, като в допълнение към това, те плащали и друг данък за преминаване на мостове. Инките имали много окачени мостове над скали и пропасти. Те редовно се обновявали и за целта, най-добрите тъкачи правели въжета за тях.
Пътищата на инките все още се използват.
В сравнение с асфалтовите пътища, те нямат равни. Докато асфалтираните пътища трябва редовно да се ремонтират, поради наводнения в низините и сеизмична активност в планините, старите пътища на инките все още се държат и не се сриват.
Lucky е съвременен митолог и разказвач. Той превръща древни легенди, неразгадани мистерии и любопитни исторически факти в увлекателни статии. Със силен фокус върху историческата достоверност и потайните аспекти на човешката култура, той изследва теми от мистични цивилизации и изчезнали империи до тайните на съвременното изкуство и наука. Всяка негова статия е пътешествие, което ви кара да погледнете отвъд очевидното.
