Случаят на Питър Хоури и странния кичур коса с аномална ДНК
Случаят на Питър Хоури и странния кичур коса с аномална ДНК …
Питър Хоури твърди, че в продължение на 30 години пази „първата в света проба от биологичен материал от извънземно същество„. А именно – рус кичур коса от хуманоидна жена.
Той е от Ливан, но имигрира в Австралия през 1973 г. В началото на 80-те години се запознава с момиче на име Вивиан, което през 1990 г. става негова съпруга и му ражда две деца.

През февруари 1988 г., Питър и Вивиан стават свидетели на НЛО, който кръжи над тях във вечерното небе. Същата вечер не им се случва нищо друго странно, но няколко месеца по-късно, през юли същата година, Питър се събужда през нощта с чувството, че нещо го е хванало за краката.
Преди да успее да отвори очи, той осъзнава, че не може да говори и не може да се движи, парализиран е. Въпреки това, остава в съзнание и вижда, че в стаята му, до леглото, има три или четири ниски хуманоидни същества с качулки.

Създанията изпращат телепатични мисли към мозъка му, като го съветват да се успокои и да не се страхува, защото „всичко ще бъде както миналия път“.
Питър не разбира за какъв „минал път“ „говорят“, но докато си мисли какво се случва, един от извънземните взима дълга тънка игла и я забива в главата на мъжа, след което той загубва съзнание.
Когато идва на себе си е все още нощ. Не събужда Вивиан, а изтичва към спалните на брат си и баща си, и установява, че те спят спокойно. На сутринта жената забелязва следа от пробиване на главата на Питър и малко засъхнала кръв върху нея.
По това време Питър не знае нищо за НЛО, за отвлечени хора от извънземни и като цяло нищо за уфологията. Но всичките му опити да се убеди, че това е просто кошмар, са неуспешни. Той си спомня всичко много добре и твърде ярко.
Няколко месеца по-късно Питър случайно вижда реклама на книгата „Причастие“ от Уитли Страйбър, в която авторът пише за собственото си отвличане от извънземни. Когато Питър прочита книгата, той осъзнава, че не е сам.
През юли 1992 г. Питър Хоури има отново странен и плашещ контакт с извънземни. Рано сутринта е и той все още е в леглото. Получил е лека травма предишния ден, когато работи в собствената си фирма за производство на цимент, и почива докато раната заздравее и приема болкоуспокояващи.
В къщата няма никой освен него. Вивиан вече е тръгнала на работа. Изведнъж Питър вижда, че на леглото му седят две напълно голи жени.
Той веднага разбира, че не са хора, въпреки, че много приличат на човешки същества. Едната жена е азиатски тип, с дълга до раменете черна коса и тъмни очи, а другата е типична скандинавка, със светлосини очи и дълга руса коса, стигаща до средата на гърба.
Мъжът обръща специално внимание на косата й, тъй като е оформена в необичайна прическа.
Хоури разказва:
„Никога преди не съм виждал такава коса. Беше точно като на американската актриса Фара Фосет, но много по-великолепна. Изглеждаше малко необичайно …“

Преди всичко заради лицата на жените Питър разбира, че те не са хора. Лицата им са особени, не съвсем непривлекателни, но прекалено изваяни, с изключително високи скули и очи, два или три пъти по-големи от обичайните за хората.
Хоури обръща специално внимание на блондинката. Струва му се, че лицето й е твърде дълго, никога преди не е виждал хора с толкова издължени лица.
Мъжът остава с впечатление, че блондинката е главната от двете и общуват телепатично. Външно лицата на жените не изразяват никакви емоции, те са „празни“, като тези на пластмасовите манекени.
Въпреки, че Хоури е зашеметен от внезапната поява на жените, той има само няколко мига да се зачуди как са влезли в спалнята му, когато блондинката протяга двете си ръце и сграбчва тила му, приближавайки лицето му към гърдите си. Когато той се опитва да се отдръпне, жената започва да го дръпа още по-силно.
Питър споделя:
„Тя беше доста силна. Придърпа ме към себе си и на практика лицето ми се оказа върху гърдите й. Тогава я ухапах.
Не знам защо го направих, но въпреки, че усетих, че малко парче от гърдите й се отдели, тя не закрещя от болка. Но „изразът“ на лицето й беше като „нещо не е наред“. В известен смисъл изглеждаше като объркване.
Блондинката погледна азиатката, след това погледна мен, сякаш ми каза: „Направихме го погрешно …“.“
Миг по-късно Хоури се закашля, докато неволно поглъща парчето месо, което е отхапал. Тогава и двете жени изчезват, а той по някаква причина чувства силно желание да отиде до тоалетната.
Когато е в тоалетната и уринира, Питър внезапно усеща, че има нещо странно по гениталиите му, и когато го разглежда, открива дълга руса коса, плътно увита около тях. Сваля я с голяма трудност, защото изглежда, че косата умишлено е много стегната. Слага я в малка торбичка и я запзва.
Всичко това звучи много съмнително и изглежда сякаш са еротичните му фантазии, но Питър уверява, че всичко се е случило точно така както го разказва, и че самият той е шокиран от странния инцидент.
Първоначално се притеснява да сподели със съпругата си и й разказва за случилото се чак след две седмици. Но е много изненадан, когато тя му повярвала.

Питър Хоури се опитва да се свърже с местни уфолози и да им разкаже за странното си преживяване. През април 1993 г. той основа своя собствена уфологична група – Асоциация за подкрепа на оцелели от НЛО.
А през 1999 г., International UFO Reporter публикува статия за случилото се с Питър и за кичура коса, който е подложен на различни изследвания.
Четете още: Отвлечен от извънземни преминава 5 пъти успешно тест с полиграф
Русата коса е невероятно тънка за човешка коса и почти безцветна. Открито е, че косата не е химически третирана, тъй като в противен случай щеше да се получи малко или никаква митохондриална ДНК. Съобщава се, че с помощта на PCR метода (полимеразна верижна реакция) е възможно да се възстанови ДНК с високо качество.
За сравнение са получени проби от косата на Питър и съпругата му Вивиан. Ефективно е извлечена ДНК от косата на мъжа, но ДНК от косата на Вивиан не може да се получи, вероятно поради химическа обработка.
Експерти от Групата за физически доказателства за аномалии стигат до зашеметяващ резултат след внимателно проучване на проби от косата. Те заявяват, че тази тънка руса коса, която изглежда принадлежи на бяла жена със светла кожа, не би могла да принадлежи на типичен човек от този етнически тип.
Космите имат пет различни ДНК маркера, което показва рядка подгрупа от китайския монголоиден расов тип.
Задълбочен преглед на литературата за вариациите на митохондриалната ДНК, който включва десетки хиляди проби, установява, че само четирима души в света имат всичките пет необичайни маркера в косата си. Освен това всеки от четиримата е китаец и има черна коса.
Митохондриалната ДНК се предава изключително от майка на дете и следователно осигурява метод за проследяване по майчина линия. Данните за „извънземните“ косми показват, че блондинката и четирима китайски участници имат общ женски прародител. Но изследователите не дават пряко обяснение как може да се случи това.
Ядреното ДНК тестване би било по-трудно и скъпо от предишните тестове, но би могло да разкрие родословието на бащата на блондинката, което може да е дори по-странно от това на майката.
Уви, Групата няма средства за по-сложни ДНК изследвания, но дори резултатът, който получават, е зашеметяващ. Без собственичката на русата коса, историята на Питър Хоури е просто още една от почти безкрайната поредица от истории за отвличания.
Но, косата има какво още да „разкаже“ …
Безспорно това е истинска коса и обширен криминалистичен анализ показва, че нейната ДНК е аномална. Изглежда, че никой с руса коса и такъв вид ДНК не е съществувал в град Сидни, или на австралийския континент, или най-вероятно някъде другаде по света.
Тогава кой е субектът, чиято руса коса е необяснимо увита около гениталиите на Питър Хоури?
Проучването и публикуването на статии за случая се осъществяват благодарение на водещия уфолог в Австралия през онези години – Бил Чалкър.
Ето как самият той реагира на констатациите на изследователския екип:
„Имаме работа с „хора“ от някъде другаде или хора с човешка ДНК, макар и много рядка и донякъде аномална?
Този случай повдига всякакви въпроси, като човешката панспермия – теорията, че човекоподобните същества може да са мигрирали на Земята в сравнително близкото минало от другаде в Галактиката, което вероятно е довело до внезапната поява на съвременния Хомо Сапиенс, вид, който не е пряк потомък на неандерталците.
Освен това, като се имат предвид връзките с азиатските монголоиди, ние разгледахме проблема с европейските подобни редки азиатски типове в миналото. В това отношение историята на противоречивите мумии от Такламакан, открити в отдалечен Западен Китай, преобръща ранната китайска история.
Сред тези мумии има хора, които са доста високи, около 180 см и нещо, а някои от тях са светлокоси. Не предполагам никаква връзка тук, но разбирате, че това разследване отвори много интересни възможности по отношение на биологичната природа на някои от съществата, участващи в случаите на отвличане.“
Но, и до днес, тези странни коси остават мистерия ….

Lucky е съвременен митолог и разказвач. Той превръща древни легенди, неразгадани мистерии и любопитни исторически факти в увлекателни статии. Със силен фокус върху историческата достоверност и потайните аспекти на човешката култура, той изследва теми от мистични цивилизации и изчезнали империи до тайните на съвременното изкуство и наука. Всяка негова статия е пътешествие, което ви кара да погледнете отвъд очевидното.






