Томас Джефрис – сериен убиец и канибал от началото на 19 век
Томас Джефрис или (в други източници) Марк Джефрис става известен като най-известния сериен убиец от Тасмания. Нещо повече, той „работи“ не в съвремието, а в началото на 19 век.
Джефрис е роден в Шотландия. Бил изпратен в Тасмания през 1824 г., като затворник след нападения срещу полицаи със смъртни заплахи. Той бил осъден на една година в наказателна колония в залива Маскуари (HiddenTruth.site).
Само след няколко месеца след пристигането си, за добро поведение, той бил назначен за пазач. След това, доброволно станал т.нар. „флогър“ (Flogger) – онзи, който наказва местните затворници. Джефрис с голямо удоволствие изпълнявал тези задължения, които вече показвали неговия садизъм.
Джефрис започнал да атакува жените-заселници, с цел изнасилване. На 25 август 1825 г., той атакува и отвлича местнa жителка, но не успява да я изнасили. Затова, той се измъкнал само с глоба. През октомври, същото нещо се случило и на друга жена.
31 декември 1825 г., в навечерието на Нова година, възползвайки се от празника, Джефрис и трима други затворници от колонията, Пери, Ръсел и Хопкинс, успешно избягали. Освен тях, в цялата история има подобно бягство само от още двама затворници. Затворът е много строго охраняван.
Преди да напусне Маскуари, Джефрис и съучастниците му ограбили колибата на господин Бърнард, а след това проникнали в къщата на един заселник на име Тибс. В къщата били госпожа Тибс с малко дете и съсед на име Башам. Бегълците веднага убили Башам, ранили Тибс и след това я отвлекли.
Четете още: Историята на шивача – сериен убиец и педофил, през 1598 г. от Шалон
Ранената жена с плачещо бебе в ръце затруднява бягството. Скоро Джефрис отнема детето от майка му и го убива, удряйки главата му със сила в дърво. Няколко дни по-късно, той пуснал жената, осъзнавайки, че само ги забавя.
Тасманийските вестници ярко обсъждали всички инциденти, свързани с бягството на опасните затворници, но журналистите не успели да попитат г-жа Тибс какво са направили с нея. Според някои съобщения обаче е била измъчвана и изнасилена. Жената можела да им обясни само как изглеждал Джефрис. Наредил на всички да го наричат „капитан“, носел дълго черно палто, червена жилетка и кожена шапка.
По време на бягството, затворниците не взели никаква храна с тях, а никой не знаел как да лови местна плячка. Скоро силно огладняли. Успели да измъкнат овца от стадо. Но, на Джефрис овцата се сторила малка. Заповядал да другите да убият Ръсел, а самият той го съблякъл. По-късно, когато е арестуван, той подробно разказал как нарязъл месото на мъжа на пържоли, как ги запържил с овнешко месо и как ги изял с апетит.
На 11 януари 1825 г., Джефрис и съучастници му влезли в град Джорджтаун. Застреляли местния полицай. След това намерили местния гангстер – Матю Брейди, и му предложили да се обединят в една банда. Първоначално, Брейди се съгласил, но след първите съвместни атаки той променил решението си.
Брейди се смятал за благороден джентълмен, който винаги се отнасял с уважение към жените и не понасял насилие срещу тях. Когато разбрал за извратените сексуални фантазии на Джефрис, го отблъснал и го нарекъл „нечовешко чудовище“.
До края на 1825 г., Джефрис продължил да атакува, безмилостно да убива и да изнасилва, а властите не могли да го заловят.
Точният брой на жертвите и подробностите за престъпленията му са загубени в историята. Едва на 23 януари 1826 г., той попаднал в Южен Еск и се предал без бой. Когато го завели в град Лонсестън, местните жители го обсадили на място, но полицаите успели да го скрият в затвора.
Докато бил в затвора, Джефрис предал много места, където се криели други бандити, след което Матю Брейди решил да му отмъсти. Според плана му, той и неговите съучастници трябвало да проникнат в затвора в Лонсестън, да освободят всички затворници, да хванат Джефрис и след това да го пребият с камшици до смърт. Планът на Брейди се провалил и скоро той самият отишъл в същия затвор.
На 4 май 1826 г., Джефрис, Брейди и шест други престъпници били обесени. В същото време, Брейди твърдял, че е несправедливо екзекутиран, заедно с такова чудовище.
Lucky е съвременен митолог и разказвач. Той превръща древни легенди, неразгадани мистерии и любопитни исторически факти в увлекателни статии. Със силен фокус върху историческата достоверност и потайните аспекти на човешката култура, той изследва теми от мистични цивилизации и изчезнали империи до тайните на съвременното изкуство и наука. Всяка негова статия е пътешествие, което ви кара да погледнете отвъд очевидното.
