Тъжната история на Тасманийския вълк – тилацина (видео)
Тъжната история на Тасманийския вълк – тилацина …
На 6 септември 1936 г., в зоологическата градина на град Хобарт (Hobart) умира женска от вида Тасманийски вълк (HiddenTruth.site).
Аутопсията показала, че причината за смъртта на животното е сърдечна недостатъчност, причинена от старост. Може би, по това време никой дори не е подозирал, че на този ден на Земята изчезва още един удивителен и уникален вид животно.
За изчезването на Тасманийския вълк, човекът няма пряка вина, но без съмнение има косвена роля.
Известният английски зоолог и писател Джералд Даръл (Gerald Durrell) в една от книгите си казва, че:
„… населявайки нови земи, хората унищожават животни, като дори не разполагат с време наистина да ги изследват.“
Тези думи, изречени от големия защитник на дивата природа, могат да бъдат отнесени и към Тасманийския вълк или, както го наричат учените, тилацин (Thylacinus cynocephalus). Той живее в непосредствена близост до хората от около 3000 години, но има много малко достоверна информация за него.
Четете още: Вероятно, динозаврите са изглеждали по съвсем различен начин
Някога, преди около 30 милиона години, Тасманийските вълци са били разпространени не само в Тасмания, но и в Австралия, Южна Америка и, вероятно в Антарктида. Броят им, както изглежда, е бил голям. В Южна Америка обаче, този хищник изчезнал преди около 7-8 милиона години, от Австралия – преди около 2-1,5 хиляди години.
Причината, очевидно, била навсякъде една и съща – навлизането на представители на други хищни бозайници на тези континенти.
Една от особеностите на тилацините е, че раждат „недоносени“ малки, които приличат повече на ембриони. Ето защо, майките им се нуждаят от специален орган – торба, където бебето пропълзява след раждането си и където се случва неговото „доразвитие“.
С този метод на раждане, плодовитостта не може да бъде много висока, защото в торбата не могат да живеят повече на брой малки. Смъртността при бебетата-тилацини е изключително висока. Ако не достигнат бързо „джоба“ на майка си, може да им се случи всичко – от настинки до наранявания.
Ето защо, броят на тилацините в сравнение с плацентарните бозайници, тоест тези, чиито малки се раждат по-развити, нараства бавно. Така че, ако представител на плацентарните бозайници започне да се съревновава с вид от групата на торбестите бозайници (Marsupial), тогава, без съмнение, първият бързо ще го измести.
Затова се смята, че тилацините са „изгонени” от Южна Америка от нахлуващите лисици и койоти, а от Австралия – от аборигените и кучетата динго (Canis lupus dingo).
Но, за последния случай има някои съмнения. Учените многократно са наблюдавали, че дори млад тилацин лесно може да се справи с глутница кучета, които са няколко пъти по-големи от него.
Тасманийският вълк притежавал фантастична маневреност и способността да нанася смъртоносни удари.
Въпреки факта, че динго и тилацините са се храненили с една и съща плячка, малко вероятно е да са били смъртоносни конкуренти, тъй като динго са били активни през светлата част от денонощието, а Тасманийският вълк е бил изключително нощен ловец. В допълнение, тилацините предпочитали да живеят в планинските гори, а динго – в австралийската савана.
Гледайте единственото видео на тилацин.
Въпреки това, по времето, когато през 1808 г. натуралистът Харисън описва подробно появата и анатомията на „безпрецедентно животно“, тилацините са обитавали само остров Тасмания. Всъщност, Харисън е измислил термина „Тасманийски вълк“, който се основава единствено на външната прилика на тилацина и обикновения вълк.
Но, в начина си на живот, този хищник бил кръстоска между златка и котка.
Към Част 2 – ТУК.
Lucky е съвременен митолог и разказвач. Той превръща древни легенди, неразгадани мистерии и любопитни исторически факти в увлекателни статии. Със силен фокус върху историческата достоверност и потайните аспекти на човешката култура, той изследва теми от мистични цивилизации и изчезнали империи до тайните на съвременното изкуство и наука. Всяка негова статия е пътешествие, което ви кара да погледнете отвъд очевидното.
