Х. Портър: `Сивите са слуги, Рептилите са висши същества, но над тях доминира друга раса.`
Х. Портър: „Сивите са слуги, Рептилите са висши същества, но над всички тях доминира друга раса.“
Хилари Портър е само на 5 години, когато извънземните я отвличат за първи път. Това се случва, когато тя играела на полето, близо до дома си в Уелс.
В полето имало висока трева, и когато момичето тичало през нея, изведнъж се озовало пред ужасно чудовище с люспеста кожа, черни дупки за нос и малка уста.
Създанието хванало момичето за ръцете и го повлякло към стоманен диск, който стоял наблизо. В диска имало дупка, и когато съществото завлякло детето вътре, се качили в нещо като асансьор със затварящи се врати.
Следващото нещо, което Хилари си спомня, е стая, пълна с панели и мигащи бутони. Из стаята се разхождали малки хуманоидни фигури.
Хилари разказва:
„Бях съблечена и хвърлена на някакво легло. Взеха ужасен остър инструмент и го притиснаха директно към тялото ми, докато крещях. След това не мога да си спомня нищо.„
Това се случва в края на 50-те години на миналия век и е първото отвличане, при което Хилари оцелява, и което си спомня. Жената подозира, че всъщност е била отвличана от още по-рано. Факт е, че през следващите години тя научава от майка си, че когато е била на 2-4 години, редовно изчезвала от двора по мистериозен начин.
Започвали да я търсят и всеки път я намирали на няколко километра от къщата й. Била в необичаен ступор, не можела да отговори на въпросите къде е била и какво се е случило.
По същия начин, като възрастна, Хилари многократно преживява странни събития, но не може да си спомни нищо за това, което й се случва. За доказателство, че всичко това е реално, са необяснимите изчезвания, безпаметното време и неразбираемите следи по тялото й.
Типичен инцидент от този вид се случва през 1970 г., когато тя е със съпруга си и шофира по пътя за Кардиф. Изведнъж и двамата губят съзнание, а когато се съвземат виждат, че са седнали в колата, която е паркирана в гаража. Никой от тях не си спомня как са стигнали до там и съдейки по изразходвания бензин, колата им, като че ли не е изминала всичките тези километри.
По-късно същия следобед, Хилари открива загадъчен триъгълен белег на тялото си, който не може да си обясни.
Тя споделя:
„Беше адски страшно. Бяхме припаднали и нямахме представа как сме стигнали до там. Изобщо не се чувствах добре. Съпругът ми смяташе, че трябва да сме заспали, но това не обясняваше как сме стигнали и паркирали в гаража. Когато се прибрахме у дома, аз се преоблякох и открих триъгълни следи по корема си, като тежка синина или засмукване. Помислих си: по дяволите, какво е това!?„
Четете още: Сержант Джеймс Пенистън разказва за Инцидентът в гората Рендлешам
Портър твърди, че през 1974 г. е работила в лаборатория на Министерството на отбраната в местния завод Маркони, когато НЛО е надвиснал над сградата им. При друг повод, тя вижда две загадъчни светещи топки да минават покрай сграда във Фарнбъро, Хънтс, а на следващия ден военните отцепват района.
Жената е отвличана многократно и след това много често по тялото й остават физически доказателства, като белези, натъртвания, драскотини, петна от кръв по дрехите и чаршафите. Също така, след всеки подобен инцидент, Хилари развива главоболие, гадене и кървене от носа.
Хилари казва:
„Имам метален имплант в ухото си. Лекарят каза, че е като парче восък, но аз го усещам много осезаемо. Съпругът ми Кен има монитор, който разпознава устройства за подслушване. И когато го доближи до ухото ми, устройството започва да звъни.„
Отвличанията продължават през целия й живот, а тя си спомня много от тях в сънищата си. Обяснява, че извънземните комуникират телепатично и могат да отвличат хора през стени и солидни конструкции, като просто посегнат към тях. Тя казва, че е била отвличана от собствения си дом през тавана.
Жената разказва:
„Те ви транспортират на молекулярно ниво и могат да създадат портали в стена или затворена врата. В ретроспекция бях на плажа и видях това извънземно същество с височина около метър и половина в зелен гащеризон. Не можах да видя лицето му, но той можеше да общува с мисли и ме предупреди, че ще предизвика земетресение.
Извънземните имат подобен интерес и към дъщеря ми. Един ден сложих Сали в леглото и слязох долу. След това забелязах огромна фигура на прозореца. Замръзнах на място от страх. Няколко секунди по-късно фигурата вдигна ръка и аз малко се успокоих. Реших, че няма да ми навреди. След това се плъзна в края на градината. Придвижи толкова бързо … Подскочи встрани, спря за няколко секунди и си тръгна.„
В резултат на стреса и страха от тези отвличания, Портър се премества от Уелс и няколко години нищо не се случва. След като се връща, отвличанията започват отново, което я кара да вярва, че извънземните са привлечени към Уелс по някаква неизвестна причина.
Според нея, сред извънземните Сивите всъщност са само слуги, а Рептилите са висши същества. Тя казва, че има и други видове хуманоидни извънземни, но над всички тях стои една раса – същества с качулки.
„Не можете да ги гледате. Очите им блестят и когато ви гледат проникват в съзнанието ви. Те са склонни да отвличат жени, за да получават яйцеклетки и генетичен материал за разплодни цели. Вярваме, че те са тези, които създават хибриди между извънземни и хора.„
В момента Хилари Портър си сътрудничи с други отвлечени, които също са имали ужасяващи преживявания, и е активен член на Британското общество BEAMS.
Тя продължава да настоява, че нейната история е истина, и да защитава други жертви на отвличания от извънземни и НЛО, които са гонени и осмивани заради твърденията си.
Следвайте ни …
Lucky е съвременен митолог и разказвач. Той превръща древни легенди, неразгадани мистерии и любопитни исторически факти в увлекателни статии. Със силен фокус върху историческата достоверност и потайните аспекти на човешката култура, той изследва теми от мистични цивилизации и изчезнали империи до тайните на съвременното изкуство и наука. Всяка негова статия е пътешествие, което ви кара да погледнете отвъд очевидното.
