Хората, които разкриха мръсните тайни на САЩ (част 2)
Към Част 1 – ТУК
Хората, които разкриха мръсните тайни на САЩ. Шпиони. национални предатели. най-опасните хора на света. Герои. Или просто – Whistleblowers. Това са хората, които съобщават на обществото за незаконна или неетична дейност, която собствените им правителства или големи компании извършват.
Карат всички аларми в главите ни да се включат. Наистина “надуват свирката” (от английски: whistle – свирка, blower – духащ) и ни открехват за специфичен и жизненоважен проблем (HiddenTruth.site).
Едуард Сноудън (Edward Snowden): Големия брат вижда всичко
Ще ми се да вярвам, че няма човек, който да не знае какво направи Сноудън. Историята на бившия служител на NSA (Националната агенция по сигурност на САЩ) и ЦРУ, който в момента все още пребивава в Русия, е толкова оруелска, че самият Оруел сигурно би си водил записки по случилото се за ревизия на дистопичната книга “1984”.
Оливър Стоун вече направи филм за Сноудън, който горещо ви препоръчвам да избегнете на всяка цена и вместо него да прочетете хронологично публикациите за разкритията на Сноудън в Guardian, ако искате да имате пълната, реална картина.
И така, какво направи Ед Сноудън? През юни 2013 г. в престижни световни медии започна да се появява подробна информация за колосалното наблюдение, което NSA провежда над гражданите на САЩ и не само, чрез личните им телефони и по интернет.
От Guardian първи съобщиха за събирането на телефонни записи на потребителите на телекома Verizon в САЩ, а по-късно Washington Post наля масло в огъня с разкритията, че NSA има директен достъп до сървърите на деветте най-големи интернет фирми, между които Facebook, Google, Microsoft и Yahoo.
Наблюдаването на цялата онлайн комуникацията през тези и други по-малки канали се осъществявало чрез програма, наречена Prism, която събира тонове данни за секунда. Няколко дни по-късно британската агенция GCHQ се оказа замесена в храненето на Prism с информация, като е инсталирала специални устройства на фиброоптичните кабели на територията на Великобритания и е изпращала събраните данни към NSA, защото “не са им стигали хора да обработят всичко сами”.
Подчертавам, тези кабели не са осигурили достъп до личното пространство само на британските потребители, а на целия трансфер на данни, който се осъществява между САЩ, Великобритания и държавите на европейския континент – стига той да минава през въпросните кабели. По груби сметки GCHQ са се включили към 200 такива кабела, което им е позволило да наблюдават до 600 милиона комуникации всеки ден.
Ако това не е достатъчно, последваха разкрития за шпионажа, който NSA упражнява в много чужди държави.
Секретен файл, пратен до The Guardian, разкри, че 38 посолства и мисии са били цели за щатски шпионаж, като тук ударените държави са Франция, Гърция, Италия, Япония, Южна Корея, Индия и целият южноамерикански континент.
Сноудън продължи с интервю за South China Morning Post, в което разкрива, че NSA води повече от 61 000 хакерски операции на територията на Хонконг и Китай. За капак на 29 юни 2010 г. в Der Spiegel се появиха твърдения, че NSA шпионира множество офиси на Европейския съюз.
Сред изтеклите документи на NSA се видя, че агенцията е шпионирала вътрешната компютърна мрежа на офиса на Европейския съюз във Вашингтон, както и тази на офиса на ООН в Ню Йорк. О, и някой (кой ли?) е инсталирал записващи устройства на телефона на Ангела Меркел.
Последната ситуация е особено забавна, тъй като след разкритията тогавашният щатски президент Барак Обама се чува с Меркел, казва ѝ, че никой вече не ѝ следи обажданията и това няма да се случва в бъдеще. Без обаче да отрече, че Белият дом е имал достъп до телефонните ѝ обаждания до този момент.
Четете още: В Доклад на ЦРУ е описана извънземна атака срещу съветски войници
След това бързо обобщение мисля, че дори не е нужно да влизам в подробности какво беше отражението на разкритията на Сноудън в световен мащаб. Политическият хаос е факт, NSA се чуди къде да се скрие (или как да продължи да следи хората по нов начин?), а VPN се превърна в задължително присъствие на технологично напредналите хората. Но дори последното не успя да ни спаси от реалността, за която ни открехна последният whistleblower в списъка.
Кристофър Уайли: създателят на психологическото оръжие на Cambridge Analytica
Този розовокос whistleblower разкри най-горещия скандал, който продължава да се разплита дори в този момент. Редакторът на HiComm Цветомира Панчева написа великолепен материал за развитието на случая с Cambridge Analytica, затова няма да влизам в подробности какво точно се случи и защо Facebook затъна до шията в кал.
Вместо това нека ви представя Кристофър Уайли, или човека, който е отговорен както за разкритието на цялата ситуация, така и за един от софтуерите, събиращи и анализиращи данни за компанията.
Уайли е бил служител на Cambridge Analytica до 2014 г., когато, отвратен от работата си, решава да напусне. Преди това създава специалния софтуер за анализ на данни на компанията и провежда първия критичен удар по Facebook, след който Cambridge Analytica започва да събира профилите на милиони хора в САЩ и да използва тази информация за създаването на политически и психологически профили, към които да се прилага по-агресивна насочена реклама.
“Ние счупихме Facebook. Те виждаха, че теглим информацията”, казва Уайли пред The Guardian. “Протоколите им за сигурност засичаха приложенията на [Александър] Коган (основателя и CEO на Cambridge Analytica), защото те теглеха това огромно количество данни, но очевидно Коган им беше казал, че е за академични цели. И те казали “Ми, добре”. Cambridge Analytica имали всичко, което им било нужно. Останалото, както се казва, е история. Но е история, чийто край и финално отражение все още не сме видели.
Facebook се намира в наистина лоша позиция в момента. Мъск дори предложи да купи компанията, за да я изтрие веднъж завинаги. А онлайн движението #DeleteFacebook набира все по-голяма популярност.
Кой ще бъде шестият?
В процеса на създаване на този материал изчетох тонове информация и няколко книги и изгледах три драматични екранизации и двойно толкова документални филми. Всички те ме накараха да се замисля какво би могло да е следващото нещо, което да бъде разкрито от следващия голям whistleblower.
Кои факти, измами и истини ще бъдат разкрити? Може би космическите програми, които в момента претърпяват толкова бурно развитие, не са това, което изглеждат? Може би има още много военни тайни, които тепърва ще бъдат изнесени от някой смел военен анализатор?
Ще изчакаме и ще видим. Дотогава се надявам да съм ви оставила достатъчно препратки към литература, кино и теми, в които да се заровите, както продължавам да правя аз. На тръгване искам да обърна внимание на две продукции, които представляват особен интерес по темата за разузнаването, whistleblowers и скритите военни тайни.
Едната е филмът на Стивън Спилбърг “Вестник на властта”, който непременно трябва да изгледате, за да се насладите на една драматична репрезентация на случилото се около Pentagon Papers.
Другата продукция е любопитен сериал, който ще започне да се излъчва всеки вторник от 10 април от 22:00 по FOX – “Дълбоката държава”. Премиерният двоен епизод ще ни вкара директно в историята на Макс Истън – бивш агент на MI6, който се оказва замесен в конспирация в Близкия изток, която цели да извлече милиарди долари от войната в Иран.
Няма начин тази основна идея да не ви накара да направите асоциация с някои от разкритията по-горе, особено тези на Челси Манинг и дори Едуард Сноудън. Може би шестият разобличител ще бъде един добре изграден измислен герой, който ще разплете сюжета на шпионския трилър?
Поне аз нямам търпение да видя сериал, залагащ на големите тайни на американското разузнаване и грозното лице на компаниите и нациите, които печелят от страданието на разкъсвана от война страна. “Дълбоката държава” се очертава точно като такъв – измислена история, базирана на плашещата реалност.
По-добре да я изживеем така, пред екраните, отколкото да получим още доказателства, че реалността от “1984” е по-близо, отколкото си мислим.
По материал на: Вирджиния Кирова, hicomm.bg.
Lucky е съвременен митолог и разказвач. Той превръща древни легенди, неразгадани мистерии и любопитни исторически факти в увлекателни статии. Със силен фокус върху историческата достоверност и потайните аспекти на човешката култура, той изследва теми от мистични цивилизации и изчезнали империи до тайните на съвременното изкуство и наука. Всяка негова статия е пътешествие, което ви кара да погледнете отвъд очевидното.
