Хората, които разкриха мръсните тайни на САЩ (част 1)
Хората, които разкриха мръсните тайни на САЩ. Шпиони. национални предатели. най-опасните хора на света. Герои. Или просто – Whistleblowers. Това са хората, които съобщават на обществото за незаконна или неетична дейност, която собствените им правителства или големи компании извършват.
Показват фактите, измамите и истините, с които сме обградени, но и за които сме много, много слепи. И често плащат тежка цена за смелостта си да разкрият корупцията зад институциите, на които доверяваме личните си данни, демократичните си принципи и дори живота си (HiddenTruth.site).
На български, терминът whistleblower най-често е превеждан като “разобличител”. Думата “разобличител” обаче не отговоря на същността на този термина. Личностите, които носят това название, не просто изсипват засекретена информация в общественото полезрение. Те предизвикват отзвук.
Карат всички аларми в главите ни да се включат. Наистина “надуват свирката” (от английски: whistle – свирка, blower – духащ) и ни открехват за специфичен и жизненоважен проблем.
Даниел Елсберг (Daniel Ellsberg): най-опасният човек в Америка
В интервю през 2017 г., пред New York Magazine, Даниел Елсберг казва:
“Да пазя тайни беше моята професия!”
Почти 50 години след като бившият анализатор на Департамента по сигурността на САЩ дава на американската преса достъп до класифицирана информация, останала в историята под името Pentagon Papers.
Публикувани за първи път през 1971 г. от The New York Times, документите довеждат до забележителен юридически прецедент в американското законодателство в полза на свободата на словото в медиите и се превръщат в индиректна причина за края на войната във Виетнам и администрацията на Ричард Никсън.
Историята на Pentagon Papers започва през 1967 г., когато те носят официалното име Report of the Office of the Secretary of Defense Vietnam Task Force. Изследването, поръчано от министъра на отбраната на САЩ по това време – Робърт Макнамара, е посветено политическото и военно участие на САЩ във Виетнам след края на Втората световна война.
Трудът е финализиран през 1969 г. и включва 47 тома, състоящи се от 3000 страници текст и още 4000 страници от доказателствени документи. И всички те ясно показвали, че войната във Виетнам отдавна се е превърнала във фасада, скриваща хищническите външни политики на САЩ.
Между тях са например свалянето от власт и убийството на президента на Южен Виетнам – Нго Дин Дием, през 1963 г. от администрацията на Джон Кенеди и вливането на милиарди долари на данъкоплатците в неефективни бомбени атаки срещу Северен Виетнам.
Даниел Елсбърг не можел да приеме всичко това. В неговите очи войната във Виетнам трябвало да спре. Имащ доверие в системата, той започва нощ след нощ да ксерокопира Pentagon Papers в офиса на бившето си гадже от колежа с помощта на невръстните си деца (дъщеря му е на 10 г., а синът му – на 13 г.), за да представи документите на членове на Конгреса.
Конгресмените обаче не му обръщат внимание – дали защото са безсилни пред администрацията на Никсън, която активно подкрепя войната във Виетнам, или защото са поддръжници на политиките на тогавашния президент.
Елсберг минава към план Б. Предава документите на журналисти от The New York Times и Washington Post. Две години по-късно, на 13 юни 1971 г., излизат първите статии, базирани на информация от Pentagon Papers. След няколко пасивни години на примирие към войната във Виетнам американското общество отново се вдигнало срещу правителството си. И тогава администрацията на Никсън прави най-голямата си грешка.
Департаментът по правосъдие издава заповед срещу медиите, незабавно забраняваща публикуването на последващи материали, свързани с Pentagon Papers. Пресата обаче не отстъпва, започва съдебен процес и на 30 юни 1971 г. Върховният съд на САЩ вади историческото си решение: свободата на словото в медиите е защитена от Първата поправка и информираното гражданство е единственото, което може да защити ценностите на демократичния процес.
Било ред на Даниел Елсберг и сътрудника му Антони Русо да се изправят на съдебната скамейка за кражбата на класифицираната информация. През 1973 г. обаче всички обвинения били свалени заради нарушения от страна на правителството по време на процеса. Но това не бил краят на сагата.
Администрацията на Ричард Никсън толкова се страхувала от последващ подобен теч на класифицирана информация, че създала специален отдел наречен The Plumbers (от английски „Водопроводчиците“). Целта им била само една: независимо от средствата да заглушат всяка възможност от нов теч. И така били посети семената, от които покълнала аферата „Уотъргейт“.
Четете още: „Трябва ни мащабна криза и хората ще приемат Новия световен ред!“ – Д. Рокфелер
Марк Фелт (Mark Felt): мъжът, който срина Белия дом
В ранните часове на 17 юни 1972 г. група крадци са арестувани в офиса на Националния демократичен комитет. Мястото е офис комплексът „Уотъргейт“ във Вашингтон, окръг Колумбия. А случката не е обикновен обир. Задържаните лица са свързани с президента Ричард Никсън, който тъкмо се готви за повторни избори, а престъплението им – инсталиране на подслушвателни устройства на телефоните в офисите на демократите и кражба на документи.
Никсън веднага подема агресивни действия, за да прикрие участието си в престъплението, но през август 1974 г. ролята му в конспирацията е разкрита. Никсън слиза от поста на президент на Съединените американски щати, а „Уотъргейт“ остава в историята като скандала, след който американците вече не вярват в правителството си.
Най-голяма роля за свалянето на Никсън от власт безспорно изиграват двама репортери на Washington Post – Карл Бърнстейн и Боб Удуърд (препоръчвам ви да се сдобиете с книгата им All the President’s Men, за да научите повече за аферата „Уотъргейт“).
Те започват да разчепкват аферата веднага след обира в Уотъргейт, като създават поредица от статии на базата на показания от около десетина информатори. Най-важният сред тях се оказва Deep Throat (буквален превод от английски – Дълбоко гърло) и да, името е взето от заглавието на популярен по това време порнографски филм.
Deep Throat играе двойна роля в аферата „Уотъргейт“. От една страна, той е основният информатор на Бърнстейн и Удуърд, а и на журналисти от други медии като The New York Times. От друга страна, Deep Throat изглежда е сред хората, спиращи опитите на Никсън да попречи на разследването на ФБР около влизането с взлом в Уотъргейт. Впоследствие се оказва, че това изобщо не е случайно наблюдение.
На 31 май 2005 г., повече от 30 години след аферата „Уотъргейт“, Deep Throat разкри самоличността си в специално интервю във Vanity Fair. Името му е Марк Фелт и той е бил агент №2 във ФБР по време на Уотъргейт.
Колкото до мотива на Фелт да стане whistleblower, някои твърдят, че разкритията му са отмъщение срещу Никсън, който така и не го назначава за шеф на ФБР. Други казват, че го е направил, за да попречи на Никсън да превърне Федералното бюро в личната си агенцийка, с която да се разпорежда зад кулисите на американската демократична система.
Във всеки случай едно е сигурно – без Deep Throat, без Марк Фелт, нямаше да има „Уотъргейт“. Американците никога нямаше да проявят скептицизъм към идеалната си система, нямаше да започнат да приемат репортерите за обществени герои, а анонимните разобличители като Марк Фелт – за необходимия инструмент, за да бъде разкрита истината.
В Лиъм Нийсън е великолепен като Deep Throat, а филмът е доста верен на фактите
Челси Манинг (Chelsea Manning): войникът, който предаде 750 000 секретни файла на WikiLeaks
Знаете ли, че без тоновете информация, които Челси Манинг, тогава носеща името Брадли Манинг, дава на Джулиан Асанж, може би никога нямаше да сте чували за WikiLeaks? Преди транссексуалният американски войник да изнесе над 750 000 секретни файла от база в Ирак, записани на диск с надпис Lady GaGa, сайтът на Асанж не се радва на особена популярност. В него са изнесени само няколко документа за притеснителни премествания на големи суми пари през швейцарски банки и няколко за атаките на 11 септември.
WikiLeaks започва да има истинско значимо място в общественото полезрение чак на 5 април 2010 г., когато на сайта е публикувано видео с името Collateral Murder. В пълния 38-минутен запис се вижда американска военна атака, при която загиват над десет цивилни иракчани и двама репортери на Reuters, а две малки деца са тежко ранени. На края на атаката военните се смеят на загиналите.
Collateral Murder е шокиращо видео, но останалите разкрития на Манинг не му отстъпват. Бившият американски войник казва, че е “искала да покаже истинската цена на войната” с най-големия теч на секретни файлове в историята. Сред тях са 91 731 документа, известни като Afghan War Logs. Други 391 832 класифицирани военни доклади от периода януари 2004 – декември 2009 г. бяха публикувани под името Iraq War Logs.
С неуточнен брой са файловете за условията в Гуантанамо. Последната част от изкараната информация получи наименованието Cablegate и представлява 251 287 дипломатически телеграми, написани от 271 американски посолства в 190 държави и покриващи период от декември 1966 до февруари 2010 г.
Разкритията на Манинг определено постигат целта, която тя сама им поставя:
“Надявам се да се стигне до дискусии, дебати и реформи по целия свят… Искам хората да видят истината… защото без информация не можеш да вземаш информирани решения”.
Cablegate със сигурност изправи на нокти американските дипломати, като показа в каталожен вид пълната външна политика на САЩ.
Военните документи от Афганистан и Ирак пък рисуват потресаваща картина на военни престъпления на войници от множество държави съюзници, които са извършени срещу местното население.
Случайно или не, разкритията на Манинг се появиха в момента, в който САЩ започна да изтегля войниците си от Ирак. Самата Манинг е арестувана на 27 май 2010 г. и е осъдена на 35 години затвор за шпионаж, но излежа само 7 години от присъдата и след помилване от Барак Обама днес е свободна.
Към Част 2 – ТУК
По материал на Вирджиния Кирова, hicomm.bg.
Lucky е съвременен митолог и разказвач. Той превръща древни легенди, неразгадани мистерии и любопитни исторически факти в увлекателни статии. Със силен фокус върху историческата достоверност и потайните аспекти на човешката култура, той изследва теми от мистични цивилизации и изчезнали империи до тайните на съвременното изкуство и наука. Всяка негова статия е пътешествие, което ви кара да погледнете отвъд очевидното.
