Хората са генетично програмирани само за 38 години живот

Хората са генетично програмирани само за 38 години живот …

Според изследователи, които са намерили начин да измерят живота на вида ни въз основа на неговата ДНК, максималната естествена продължителност на човешкия живот е 38 години (HiddenTruth.site).

Австралийски учени разработват генетичен компютърен модел, който според тях позволява точно да се прецени колко дълго могат да живеят различни гръбначни животни – включително, както живи, така и изчезнали видове. За това, наскоро пише Daily Mail.

Въз основа на човешкия геном, изследователите установяват, че максималният естествен живот на хората е само 38 години, което съответства на антропологичните оценки на продължителността на живота при ранните съвременни хора.

Учените са установили, че максималната продължителност на живота на Неандерталеца (Homo neanderthalensis) и Денисовия човек (Homo denisova) е била 37,8 години, като тази и на съвременния човек.

Причината, поради която средната продължителност на живота на съвременния човек се е удвоила, се дължи на подобряване на качеството на живот и съвременната медицина, казват изследователите.

Учените сравняват генетичните „часовници“ на хората и техните предци, с геномите на други гръбначни животни, живи или изчезнали. Те откриват, че гренландския кит е най-дълголетният бозайник на Земята. Той може да живее 268 години – почти 60 години по-дълго, отколкото се смяташе досега.

Тази информация показва, че някои от тези арктически бозайници, живеещи днес, може да са родени още преди кралица Виктория да се възкачи на трона и около времето, когато капитан Кук за пръв път пристига в Австралия.

Четете още: Учени експериментират с въвеждане на хора в анабиоза

Това би обяснило защо в тялото на гренландския кит, открит от ескимосите през 2007 г., е открита част от древен харпун, за който се твърди, че е направен през 19 век.

Учените определят продължителността на живота на животните, като изучават химичния процес, наречен метилиране, който включва или изключва гените. Тъй като живите същества остаряват, механизмът се разрушава, появяват се грешки в определени гени, които могат да се използват за определяне на възрастта на животното, когато е умряло.

Д-р Бенджамин Мейн и неговите колеги използват геномите на 252 гръбначни животни с различна продължителност на живота, за да идентифицират 42 гена, които биха могли да помогнат за прогнозиране на живота на други видове.

Например, използвайки генома на африканския слон и средната му продължителност на живота – 65 години, като ориентир, авторите използват своя модел, за да предположат, че продължителността на живота на вълнестия мамут и слона с прави бивни е 60 години.

Според този модел, продължителността на живота на изчезналата гигантска костенурка от остров Пинта (Pinta) е била 120 години. Нейният геном е известен благодарение на последната костенурка от вида, известна като Самотният Джордж (Lonesome George). Той умира на Галапагоски острови, преди седем години.

Според изследователите, разбирането на естествената продължителност на живота е важно за опазването, биобезопасността и управлението на дивата природа.

Също така, предоставя по-точен начин за изчисляване на продължителността на живота в сравнение с предишните методи, който включва наблюдение колко дълго живеят животните в дивата природа и може да помогне за определяне на риска от изчезване.

Д-р Мейн заявява:

„Има много гени, свързани с продължителността на живота, но разликите в последователностите на ДНК на тези гени, изглежда, не обяснява разликата в продължителността на живота на различните видове. Вместо това, ние смятаме, че максималната естествена продължителност на живота на гръбначните животни се определя от плътността на специален тип изменение на ДНК, наречена метилиране на ДНК.“

Метилирането на ДНК не променя последователността на гена, но помага да се контролира дали той е включен и, ако е така, кога.

Д-р Мейн казва:

„Използвайки данните за продължителността на живота на 262 различни видове гръбначни животни, ние успяхме точно да прогнозираме продължителността на живота чрез плътността на метилиране на ДНК в 42 различни гена. Тези гени, вероятно ще бъдат добри цели в изследването на стареенето, което е от голямо биомедицинско и екологично значение.“

Lucky

Lucky е съвременен митолог и разказвач. Той превръща древни легенди, неразгадани мистерии и любопитни исторически факти в увлекателни статии. Със силен фокус върху историческата достоверност и потайните аспекти на човешката култура, той изследва теми от мистични цивилизации и изчезнали империи до тайните на съвременното изкуство и наука. Всяка негова статия е пътешествие, което ви кара да погледнете отвъд очевидното.