Аномалии на гравитацията: мистерии във Вселената и паралелни светове
Никога не можеш напълно да избягаш от нея. Тя ти влияе във всеки миг от живота – от раждането до смъртта – и без нея нямаше да сме еволюирали. Гравитацията. След векове на изучаване човек би си помислил, че вече я разбираме.
Не е така – гравитацията остава най-загадъчната сила във Вселената днес, а този на пръв поглед обикновен факт от съществуването е изненадващо плодородна почва за необяснимото.
Космическите апарати на НАСА мистериозно се забавят
„Пионер 10“ беше изстрелян през 1972 г. и стана първият създаден от човека космически апарат, който премина през астероидния пояс и посети планетата Юпитер. Година по-късно беше изстрелян и неговият „близнак“ – „Пионер 11“, който отново посети системата на Юпитер, а след това стана първият, изследвал Сатурн.
И двете сонди се оказаха изключително успешни – изпратиха зашеметяващи изображения на газовите гиганти и значително увеличиха нашите познания за тях. След историческите си срещи с планетите, тези апарати продължиха пътя си към междузвездното пространство, като периодично наблюдаваха условията в празните външни области на Слънчевата система.
Първоначално проектирани за работа само няколко години, те продължиха да предават данни десетилетия. „Пионер 11“ замлъкна в края на 1995 г., когато движението на Земята направи невъзможно антената да се ориентира правилно за връзка. „Пионер 10“ предаваше до 2003 г., когато неговите ядрени генератори вече не можеха да произвеждат достатъчно енергия за сигнал.
След няколко милиона години „Пионер 10“ ще премине край една от най-ярките звезди в небето – Алдебаран, в съзвездието Телец. Това е гигантска звезда, около която наскоро беше открито, че вероятно има или огромна планета, или кафяво джудже, 13 пъти по-голямо от Юпитер. „Пионер 11“ е насочен към съзвездието Орел и ще премине близо до звезда там след около четири милиона години.
В допълнение към постигнатото, апаратите ни оставиха и мистерия. Противно на всички изчисления за гравитацията на Слънцето и Слънчевата система, сонди се забавят. И двата апарата би трябвало вече да са по-далеч, но вместо това са приблизително на 400 000 км по-близо до Слънцето. Подобен ефект е наблюдаван и при „Юлисис“ и „Галилео“.
Нито едно от простите обяснения не дава резултат. Най-често срещаното предположение е, че топлина, изтичаща от радиоактивните генератори, е създала леко спиране. Но това не обяснява явлението напълно, което накара учените да предложат по-екзотични идеи – взаимодействие с тъмна материя, неизвестен аспект на гравитацията или някакво мистериозно свойство на Вселената, което се противопоставя на апаратите.
Тези теории може да имат поразителни последици. Ефектът не съответства на познатото за гравитацията. Това може да означава, че тя работи различно от нашите представи.
Явлението е толкова явно на сравнително малко разстояние – нашата Слънчева система е нищожна в сравнение с Вселената – че може да наложи ревизия на теорията на Айнщайн за общата относителност. Ако става дума за тъмна материя, тогава „аномалията на Пионер“ ще се превърне в централен въпрос на модерната физика. Може дори да има връзка със струнната теория. Каквото и да е причината, явлението остава необяснено и вече има призиви НАСА да изстреля сонда, специално посветена на този феномен.
Гравитацията на Земята не е еднаква навсякъде
Аномалията на Пионер не е единствената загадка. Нашата собствена планета също показва неочаквани вариации в силата на гравитацията. Теглото ти ще бъде малко по-различно в зависимост от мястото, където стоиш.
Ефектът е минимален, но измерим. Общата тенденция е, че гравитацията е по-слаба близо до екватора – това се обяснява с центробежната сила и факта, че Земята не е съвършена сфера, а е леко сплесната. На екватора се намираш малко по-далеч от центъра на планетата, отколкото на полюсите.
Наличието на планински вериги или особено плътни геоложки маси може да предизвика локални вариации. По-трудно обяснимо е, че има места – като голям регион край бреговете на Индия – където съществува зона на необичайно ниска гравитация без явна геоложка причина.
„Брейнове“ и как гравитацията може да разкрие паралелни вселени
Най-странното е аспект от теорията за „браните“ (brane theory), който може да ни позволи да наблюдаваме подредбата на паралелни вселени. Отдавна е известно, че гравитацията е най-слабата от четирите фундаментални сили. Но може би тя е слаба само защото влиянието ѝ се разпространява в множество измерения.
Това може да бъде наблюдавано чрез микровълновото лъчение, останало от образуването на Вселената. Възможно е дори тъмната материя да не е „материя“ изобщо, а да представлява ефект от гравитацията на друга вселена, влияеща на нашата в мащаб, сравним с Вселената, вместо с локалните ефекти като при „Пионер“.
Може ли разпределението на тъмната материя в нашата Вселена да се окаже своеобразна карта на паралелна реалност?
Заключение
На пръв поглед скучната гравитация може да се свърже с всяка счупена чаша, всяка фрактура на кост, всяка самолетна катастрофа. Нютон е мислил за нея преди векове, а ние все още живеем с нея всяка секунда. Тя е лепилото, което държи Вселената заедно. Но може би в нея се крие ключът към наблюдението и разбирането на паралелни светове, толкова различни от нашия, че ще надминат всякаква нормалност. И това може да направи гравитацията не най-обикновената, а най-интересната сила на човешкото съществуване.
Следвайте ни в Telegram ,Facebook, Instagram, Twitter и Youtube за интересно и мистериозно бонус съдържание
За автора: Jabba
Jabba е изследовател на непознатото, разследващ журналист по душа и ловец на истини, които официалната история предпочита да мълчи. С над 10 години опит в писането на алтернативни анализи и дълбоки разследвания.
