Можем ли наистина да трансплантираме човешка душа?
Прогресът на медицинската наука през последните 30 години е толкова бърз, че чудесата от вчера се превръщат в рутинни процедури на утрешния ден. Така стана и с трансплантациите на сърце, които днес са почти обичайни в болниците по света. И все пак, от време на време се появява история, която ни напомня, че няма нищо „рутинно“ или „обикновено“ в такива сложни операции.
Предположението, че пациентите с донорски органи може да получават не само органите, но и спомените – или дори душата – на донора, е именно една от тези истории. Тази странна възможност бе повдигната от необяснимия случай на Сони Греъм – на пръв поглед щастливо женен 69-годишен мъж от щата Джорджия, САЩ. Той се самоубил с изстрел, без да е показвал преди това признаци на депресия или нещастие. Приятелите му описали действията му като акт на страст, а не на разум.
Случаят можеше да остане просто изолиран трагичен инцидент, ако не бе фактът, че Сони получил трансплантирано сърце от мъж, който също се бил самоубил – при напълно идентични обстоятелства. И за да стане всичко още по-странно, малко след операцията Сони издирил съпругата на донора – и се влюбил моментално в нея. „Когато я срещнах за първи път,“ разказал Сони пред местен вестник, „просто я гледах. Чувствах, че я познавам от години. Не можех да откъсна очи от нея.“
Той говорил за дълбока и всеобхватна любов към нея. Любов моментална и страстна. Любов от онзи вид, при който страстта завладява ума и изтласква разума. Те бързо се оженили. Трагедията на Сони Греъм без съмнение ще бъде отхвърлена от мнозина като съвпадение.
В края на краищата, как би могло спомените, а още по-малко характерът на един човек, да бъдат пренесени заедно със сърцето му? Почти всеки лекар и учен ще каже, че сърцето е просто помпа. Седалището на нашия ум, съзнание и душа – ако такова нещо съществува – се намира в мозъка.
Единствената власт на сърцето над нашия ум е дали ще му доставя кръв или не. Още от времето на Уилям Харви, който разкрива тайните на сърцето и кръвообращението преди векове, това се смята за безспорен факт. Е, почти безспорен.
Защото някои смели учени започват да твърдят, че нашите спомени и характери се кодират не само в мозъка, а в цялото ни тяло. Според тях съзнанието се създава от всяка жива клетка в организма, действаща в синхрон. Те твърдят, че сърцето, черният дроб и всеки орган съхраняват нашите спомени, движат нашите емоции и ни даряват с уникален характер. Цялото тяло, смятат те, е седалището на душата – не само мозъкът.
Ако такива органи бъдат трансплантирани в друг човек, части от тези спомени – дори елементи на самата душа – могат също да бъдат пренесени. Днес има повече от 70 документирани случая, подобни на този на Сони, при които пациенти с трансплантации придобиват някои личностни черти на своите донори. Професор Гари Шварц и неговите колеги от Университета на Аризона са документирали множество такива необясними преживявания.
Всеки един от тези случаи е пряко предизвикателство за медицинското статукво. В един известен случай екипът на професор Шварц разкрива историята на 18-годишно момче, което пишело поезия, свирело музика и композирало песни, но загинало в автомобилна катастрофа. Година след смъртта му родителите му намерили запис на песен, озаглавена „Дани, сърцето ми е твое“. В текстовете момчето пеело, че е предопределено да умре и да дари сърцето си.
След смъртта му сърцето било трансплантирано на 18-годишно момиче – на име Даниел. Когато родителите на момчето срещнали момичето, й пуснали музиката му и тя, без никога да е чувала песента, знаела текста и могла да довърши думите.
Професор Шварц изследвал и случая на 29-годишна лесбийка, любителка на бързата храна, която получила сърцето на 19-годишна вегетарианка, описвана като „лудо влюбчива по мъже“. След трансплантацията жената казала на приятелите си, че месото вече я отвращава, а жените не я привличат. Малко след това се омъжила за мъж.
В друг мистериозен случай средновъзрастен мъж развил любов към класическата музика след трансплантация на сърце. Оказало се, че 17-годишният донор бил страстен почитател на класическата музика и свирел на цигулка. Той загинал при улична стрелба, държейки цигулката си до гърдите.
Не само сърцата изглежда пренасят спомени и характер. Дори бъбреците носят черти на своите собственици. Пример е Линда Гамънс от Уестън, Линкълншър, която дарила бъбрек на съпруга си Иън. След операцията Иън смятал, че е възприел аспекти от личността на жена си – развил любов към печенето, пазаруването, прахосмукачката и градинарството, а преди това ненавиждал всякаква домакинска работа. Освен това осиновил куче, макар преди това да бил „коткар“, докато съпругата му винаги предпочитала кучета.
Лесно е подобни истории да се отхвърлят като суеверия. Но китайските власти очевидно ги приемат сериозно. Те наскоро проявили интерес към идеите на професор Шварц и започнали програма за наблюдение на трансплантирани пациенти. (Тъй като много „дарени“ органи в Китай идват от екзекутирани политически затворници, един циник би предположил, че властите се тревожат от „епидемия“ на политически мисли, пренасяни чрез органи.)
Много учени, разбира се, ще посочат, че десетки хиляди трансплантации вече са извършени по света, така че е логично да има няколко странни случая като този на Сони Греъм.
Също така не е изненадващо, че след животоспасяваща операция като трансплантация, пациент може да претърпи дълбока промяна в характера си. Кой би останал същият след среща със смъртта лице в лице? Силните лекарства, изисквани при трансплантациите, също могат да доведат до значителни промени в поведението. Всичко това заедно обяснява защо някои пациенти излизат от болница с коренно различен мироглед.
Най-удивителното в тези случаи обаче не е, че някои пациенти се променят, а че промените са толкова специфични.
„Това е целенасочена промяна на личността,“ казва професор Шварц. „Ако това се дължи на лекарства, стрес или съвпадение, никое от тези обяснения не предвижда конкретни модели на информация, които да съвпадат с донора.“
Ако професор Шварц и неговите колеги са прави, това би разрушило един от основните стълбове на съвременната биология. Но и съвременната биология има своя „малка тайна“: тя все още няма жизнеспособна теория за това как съхраняваме спомените си и как произвеждаме съзнание. В действителност учените дори не са успели да определят какво точно е съзнание, да не говорим откъде идва и къде се намира в тялото.
Така че може би, съвсем може би, поетите, романтиците и мистиците през вековете са били прави: сърцето наистина е седалището на нашите емоции и души. И ако можем да трансплантираме сърца, тогава може би не е чак толкова фантастично да предположим, че някаква част от духа също се пренася. Кой знае – един ден лекарите дори може да предложат „трансплантация на характер“.
Следвайте ни в Telegram ,Facebook, Instagram, Twitter и Youtube за интересно и мистериозно бонус съдържание
За автора: Jabba
Jabba е изследовател на непознатото, разследващ журналист по душа и ловец на истини, които официалната история предпочита да мълчи. С над 10 години опит в писането на алтернативни анализи и дълбоки разследвания.
