Испанско момче претърпява 14 операции след среща с НЛО
Този случай е много добре документиран, но напълно неизвестен извън Испания. В същото време инцидентът е един от най-ярките примери за негативните последици от въздействието на НЛО-лъчите върху човешкото тяло. В Испания тази история е известна като „Момчето от Тордесилас“ и е разследвана от местния уфолог Икер Хименес.
Това се случва на 1 октомври 1977 г. в покрайнините на град Тордесилас, провинция Валядолид. Вечерта група деца играят на криеница на празен терен край пътя и до изоставени стопански постройки.
В един момент две 7-годишни момчета — Мартин Родригес и Фернандо Каравелос — решават да се скрият по-добре и да се качат в порутена плевня без покрив. Плевнята е далеч от мястото, където играят децата, и момчетата смятат, че никой няма да ги намери там.
Те знаят, че в тази плевня редовно спят скитници, затова решават първо да проверят дали вътре няма непознати. Мартин вдига камък и го хвърля през счупения прозорец на хамбара, само за да чуе силен метален звън, сякаш камъкът е ударил нещо, приличащо на огромен стоманен котел.
Момчетата са влизали в обора няколко пъти преди и знаят, че там няма нищо друго освен счупена садилка. Любопитството надделява и те влизат в обора. Там са изумени от вида на странен метален предмет, стоящ в ъгъла — има формата на „огромна капка“ или круша, стои на три опори и сякаш е боядисан в „хиляда цвята“.
Момчетата започват да оглеждат апарата. Той е висок колкото стената на плевнята — почти 3 метра, 2 метра широк, има три хоризонтално разположени илюминатора, вътре в които блести розово-синя светлина, облачна като филм от сапунени мехурчета. Устройството издава тихо бръмчене.
Под илюминаторите има врата, разделена на две половини като асансьорни врати, а от дясната страна на апарата стърчат дълги части, обвити в пара.
Няколко мига след като децата се доближават до апарата, обектът започва да вибрира и да се издига. Първият инстинкт за самосъхранение проработва при Фернандо — той отскача назад и сграбчва ръката на Мартин, за да го издърпа от апарата.
Но вече е твърде късно. Мартин стои замръзнал на място, парализиран, когато тънък жълт лъч излиза от центъра на обекта и пронизва корема му. Момчето се хваща с ръце за корема, но не може да помръдне.
Четете още: Нощта, в която джунглата отне хората: секретният разказ на съветски инженер за среща с НЛО във Виетнам
Уплашен, Фернандо избягва от обора и започва да вика другите деца на помощ. Междувременно Мартин преживя кошмар.
Той разказва:
„Чувствах, че нещо прониква в червата ми. Нещо ме закачаше и не ми позволяваше да се движа напред или назад. Почувствах се замаян и усетих как сетивата ми се изплъзват. Това беше последното, което си спомням. После, както мисля, паднах на гърба си, защото видях това устройство да лети със скорост към небето.“
Няколко минути по-късно Фернандо и другите деца влизат в обора. Намират Мартин в полусъзнание на пода, вдигат го и го отнасят при родителите му. Но дори у дома Мартин дълго време не идва на себе си — не говори, кожата му пожълтява, а зениците му са широко разширени.
Бащата на Мартин, щом чува историята на Фернандо, изтичвa в плевнята и там открива три димящи следи и място във формата на кръг, където земята изглежда обгоряла от силен огън. Той слага малко от тази пръст в торба, за да я даде по-късно за анализ.
Когато уфологът Икер Хименес започва да разследва инцидента двадесет години по-късно, той намира проби от земята и установява, че тя е била изложена на изключително високи температури — около 600 градуса.
Междувременно Мартин постепенно идва на себе си, но с всяка изминала сутрин му става все по-зле. Преди това той е здраво дете, което рядко се разболява, но след инцидента започва да отслабва, измъчва го обща слабост, болки в стомаха, често повръщане, гадене, виене на свят, а по-късно започват и проблеми със зрението.
Първоначално той е прегледан в местна болница, а когато се влошава значително, е преместен в болница Онесимо Редондо във Валядолид. За Мартин и семейството му започва истински кошмар от безкрайни прегледи, операции, рецидиви, нови операции и изпадане в кома. През няколко години той претърпява 14 операции и животът му няколко пъти виси на косъм.
Веднъж, когато състоянието му е много тежко, почти всички решават, че не може да бъде спасен.
Мартин казва:
„Училището дори събра пари, за да ми купи цветя за погребението. Всяко дете даде пет песети. Когато се върнах в Тордесилас разбрах, че дори са ми ушили саван. Мислеха ме за мъртъв. Това не може да бъде забравено.“
По някакво чудо Мартин успява да оцелее. Основното увреждане е настъпило в мозъка му и, въпреки, че от съкратените статии е трудно да се разбере каква аномалия е имал, като цяло той е диагностициран с хидроцефалия. От 14 операции 13 представляват трепанации на черепа му.
Към времето, когато Мартин пораства, последиците от тези болнични години все още се отразяват на здравето му, но той успява да започне да води нормален живот.
Lucky е съвременен митолог и разказвач. Той превръща древни легенди, неразгадани мистерии и любопитни исторически факти в увлекателни статии. Със силен фокус върху историческата достоверност и потайните аспекти на човешката култура, той изследва теми от мистични цивилизации и изчезнали империи до тайните на съвременното изкуство и наука. Всяка негова статия е пътешествие, което ви кара да погледнете отвъд очевидното.
