Смъртта Не Е Страшна – Ако Си Имал Преживяване Близко До Смъртта
В един момент, ти ще умреш. Може да не знаеш часа, датата или обстоятелствата на смъртта си, но знаеш, че е неизбежна. Размишляването върху този факт може да бъде некомфортно. То предизвиква безпокойство и страх у повечето хора.
Но не и у тези, които са имали преживяване, близко до смъртта (ПБС). ПБС са изключително дълбоки мистични или трансцендентални събития, по време на които границите между пространството, времето и нормалното сетивно възприятие се размиват.
Те могат да включват елементи като пътуване през тунел, виждане на ярка светлина, изживяване извън тялото, както и среща с починали близки и духовни същества.
Обикновено се докладват от хора, които са били много близо до смъртта, или са починали и са били реанимирани. Скорошни изследвания предполагат, че те се случват през периода, когато физическото функциониране е сериозно компрометирано или несъществуващо.
Не всички хора, които са били близо до смъртта или които са реанимирани, имат ПБС, нито пък тези хора, като цяло, губят страха си от смъртта. Затова е доста любопитно, че хората, които са имали ПБС, обикновено съобщават за пълна загуба на страха от смъртта.
Защо е така?
Може би това се дължи на парадоксално приятния характер на преживяването. Много хора съобщават, че са изпитвали преобладаващо положителни емоции по време на своето ПБС, включително мир, безусловна любов и радост.
В много западни култури мисълта за смъртта може да бъде толкова обезпокоителна, че съществуват неизказани табута. Рядко говорим за смъртта и я държим скрита в далечните кътчета на психиката.
И все пак, някои хора, които са имали ПБС, предполагат, че очевидното преживяване на смъртта е напълно приятно и не бива да се страхува.
Други казват, че са се чувствали безплътни и са съществували като състояние на чисто съзнание. Може да се случи също така да видят собственото си тяло и усилията за реанимация, или други събития, случващи се извън обсега на тялото им.
Съществува широко разпространено вярване в западните култури, че смъртта е краят, но много хора, които са имали ПБС, казват, че това не е така – усещането за съзнателно осъзнаване и съществуване извън физическото тяло предполага, че Азът не свършва. Противоречиво, ПБС показват, че Азът може да продължи, поне за определен период от време, след като физическото тяло престане да функционира.
Движение през тунел, често с голяма скорост, виждане на ярка светлина, среща с починали близки, виждане на красиви извънземни сцени и достигане до граница, от която няма връщане, са често докладвани характеристики на ПБС.
В комбинация, те могат да затвърдят убеждението, че ПБС е предоставило поглед към свят, към който се преместваме, когато физическото ни тяло умре – съществува друго царство.
Няма кой да съди делата ти, когато умреш. Никой, освен самият ти. Поне това казват тези, които са имали ПБС.
Скорошни мащабни проучвания, проведени в САЩ, Обединеното кралство, Австрия и Белгия, предоставиха достоверни констатации, които предполагат, че ПБС може всъщност да са реални феномени. Но дебатът относно „реалността“ на ПБС вероятно ще продължи още много години, ако не и десетилетия.
Дали те са доказуемо реални събития, които могат да бъдат научно количествено определени или не, е в много отношения без значение. Значимо е това, че хората, които са имали ПБС, универсално съобщават за пълна загуба на най-екзистенциалния от човешките страхове – нещо, което дори най-напредналите психотерапии не могат да постигнат.
Хората, които са имали ПБС, не желаят смъртта. Те искат да живеят и да изпълнят съдбата си. Но когато смъртта най-накрая призове, те няма да се страхуват. И това е доста необикновено.
Наташа Тасел-Матуа, преподавател, Училище по психология, Университет Маси
Следвайте ни в Telegram ,Facebook, Instagram, Twitter и Youtube за интересно и мистериозно бонус съдържание
За автора: Jabba
Jabba е изследовател на непознатото, разследващ журналист по душа и ловец на истини, които официалната история предпочита да мълчи. С над 10 години опит в писането на алтернативни анализи и дълбоки разследвания.
