Истината за инцидента с батискафа Титан
Четиридневното издирване на изчезналия батискаф Титан приключи трагично. Докладите потвърждават, че по време на пътуването си към потъналия Титаник плавателният съд е бил обект на „катастрофална имплозия“, която вероятно е убила незабавно всички пътници.
На морското дъно, на около 500 метра от носа на Титаник, от подводен дрон са открити пет големи парчета отломки от различни секции на батискафа.
Тези констатации са в съответствие с предишни новини, че акустична сигнатура, „съответстваща на имплозия“, е засечена от ВМС на САЩ в същия ден, когато Титан се е спуснал в дълбините.
Сензорите на флота на морското дъно откриват подписа в общата зона, в която корабът се е гмурнал, и когато загубва връзка с кораба-майка. По това време подписът се смята за „неокончателен“.
Може да се предположи, че имплозията действително се е случила в първия ден от гмуркането, но може би не точно по същото време, когато е изгубена комуникацията с кораба-майка. Но защо се е случила?
Повечето, ако не всички, батискафи и подводници, работещи на дълбочина, имат съд под налягане, направен от метален материал с висока граница на провлачане. Това обикновено е стомана за относително плитки дълбочини, приблизително по-малко от 300 метра, или титан за по-големи дълбочини.
Титанов или дебел стоманен съд под налягане обикновено е със сферична форма, която може да издържи на смазващия натиск, който се очаква на 3800 метра – дълбочината, на която се намират останките на Титаник.
Но Титан е различен. Неговият съд под налягане е направен от комбинация от титан и композитни въглеродни влакна. Това е донякъде необичайно от гледна точка на структурното инженерство, тъй като в контекста на дълбоко гмуркане титанът и въглеродните влакна са материали с много различни свойства.
Четете още: В лунни мисии странно изчезва китайско и японско космическо оборудване
Титанът е еластичен и може да се адаптира към разширен диапазон от напрежения, без да остава никакво измеримо постоянно напрежение след връщането към атмосферното налягане. Той се свива, за да се приспособи към силите на натиск и се разширява отново, когато тези сили бъдат облекчени. Композитът от въглеродни влакна, от друга страна, е много по-твърд и няма същия вид еластичност.
Може само да се спекулира какво се е случило с комбинацията от тези две технологии, които не се държат динамично по същия начин под натиск.
Но това, което може да се каже почти със сигурност е, че би имало загуба на целостта поради разликите между тези материали. Композитният материал може потенциално да „страда“ от „разслояване“, което води до разделяне на слоевете на армировката.
Това би създало дефект, който да предизвика мигновена имплозия поради подводното налягане. В рамките на по-малко от една секунда плавателният съд, притиснат надолу от тежестта на 3800-метров воден стълб, веднага ще се смачка от всички страни.
Когато всичко е проектирано, произведено и тествано перфектно, се получава форма, достатъчно близка до съвършенството, която може да издържи на цялостния натиск, прилаган от всички посоки. При този сценарий материалът може да „диша“ – да се свива и разширява според нуждите с дълбочината. Имплозията на Титан означава, че това не се е случило … Въпросът „защо?“ остава …
Самата имплозия ще убие всички за по-малко от 20 милисекунди. Всъщност, човешкият мозък дори не може да обработи информацията с тази скорост. Колкото и трагичната новина да е опустошителна, може би донякъде е успокояваща, че пътниците на Титан не са претърпели ужасяващ и дълготраен край.
Следвайте ни в Instagram, Twitter и Youtube за интересно и мистериозно бонус съдържание!
Lucky е съвременен митолог и разказвач. Той превръща древни легенди, неразгадани мистерии и любопитни исторически факти в увлекателни статии. Със силен фокус върху историческата достоверност и потайните аспекти на човешката култура, той изследва теми от мистични цивилизации и изчезнали империи до тайните на съвременното изкуство и наука. Всяка негова статия е пътешествие, което ви кара да погледнете отвъд очевидното.
