Истината за сектата Харе Кришна
На почти всички от нас през последните десетилетия се е случвало да срещнем по улиците или площадите хора с обръснати глави, облечени в екзотични „дрехи“, които пеят и танцуват, повтаряйки постоянно една и съща фраза и призовайки един „бог“, непознат ни досега. Кои са те? От къде идват? Каква религия изповядват и в какво вярват?(Истината за сектата Харе Кришна)
Кришнаизъм и „Международно общество за Кришна съзнание“
Това е една религия която носи името „Международна организация за Съвестта на Кришна” и представлява индуистко религиозно общество създадено в Ню Йорк, САЩ през 1966 година от индиеца Абхай Чаран Де. Интересно е да се отбележи, че източните религии пристигат на Европейския Континет от Запад, тоест от стратегическите точки на страната на Мозъчните тръстове (think tanks), които унищожиха нашата българска култура и продължават да я досъсипват като ни втълпяват техните вяри и манталитет чрез унищожението на нашият.
Предговор
ХАРАКТЕРНА ЧЕРТА на нашето време е появата на всевъзможни секти и култове, които предлагат солиден набор от методи, водещи към „одухотворяване“ на личността. Сред тях проявява активност и обществото Кришна. На тези, които не виждат разлика между различните видове духовност, ще се опитаме да покажем пълната несъвместимост на християнството с култа към Кришна.
В някои страни проповедниците на тази религия учат, че всички народи се покланят на единия Бог, а Христос е като че не друг, а самият Кришна в своето поредно въплъщение (или според друго тълкувание – син на Кришна). Това твърдение явно има за цел да се примамват хора към този култ, като се използва авторитетът на Иисус Христос. Всъщност, истината е, че те хулят нашия Господ и Спасител, като го приравняват към измислени езически божества (това е типична стратегия на ционистите за да унищожават вярата на хората).
Необходимо е да се отбележи, че не християнството атакува предразсъдъците на култовете, а по-скоро култовете се стараят да подронят авторитета на християнството като атакуват постоянно вътрешните религии на хората. В резултат на това православието е принудено да заеме отбранителна позиция, като разкрива лъжливостта на тези култове, които се представят за вариант на християнската доктрина и с това заблуждават хората.
Разпространение на движението Харе Кришна и сферите на неговото влияние
МЕЖДУНАРОДНОТО ОБЩЕСТВО за Кришна съзнание (МОКС), или ИСККОН (ISKCON), наречено още движение Харе Кришна, е източен култ в традициите на индуизма. Това движение е широко разпространено в много страни по света, включително в Западна Европа и Америка. В СССР кришнаитите се появяват през 1971 г. след като Бхактиведант посещава страната. През 1988 г. общности на последователите на Кришна са официално регистрирани в Москва, Санкт Петербург, Омск, Новосибирск и в други големи градове на Русия. Те притежават собствена радиостанция „Радио Кришналок“.
В Москва има два храма, издателски център, две гимназии, филиал на института Бхактиведанта, а също и кафене „Фортуна“, в което се предлага безплатна храна на бедните (сектантите по този начин примамват нови последователи, които да използват за рразпространението си). Част от средствата МОКС получава от различни фондации (think tanks), а също и от продажбата на илюстрираното издание „Назад към Божеството“.
Четете още: НОАМ ЧОМСКИ: КАК СЕ КОНТРОЛИРАТ МАСИТЕ
В Америка кришнаизмът се появява по-рано – през 1965 година с появата на Абхау Чаран Де Бхактиведант Свами Прабхупада – възрастен привърженик на Кришна от Индия. Той основава МОКС и е негов ръководител до смъртта си през 1977 г. В момента МОКС се управлява от две различни групи: едната, съставена от 11 човека, ръководи духовните въпроси, а другата, явяваща се съвет на директорите, се занимава с административните проблеми.
Сектата Харе Кришна съществува официално в България от 1991г., когато получават регистрацията си, като едно от вероизповеданията в страната. От тогава, съществуването им е повече от разнообразно. В началото на прехода те са оплювани в медиите, срещу тях са провокирани “недоволства”, стрелят с пушки по тях и хвърлят коктейли “Молотов”. Това е в началото. Сега общността съществува повече или по-малко спокойно, а от повече от десет години и безпроблемно, ако не се броят инцидентните чисто административни препятствия, свързани с религиозната им дейност и живот
Доктрина
ДОКТРИНАТА НА ПОСЛЕДОВАТЕЛИТЕ НА КРИШНА води началото си от древното учение за Вишну. Вишнуизмът е вяра във Вишну като във Върховен Бог, който веднъж се е явил в образа на Кришна. Независимо от това през ХV век, когато Чайтания Махапрабху извежда от вярванията на индуистката секта Вишну доктрината за Кришна, той започва да проповядва обратното – Кришна е бил Върховният Бог, явил се веднъж като Вишну. В началото на ХIХ век концепцията за поклонението на Кришна отново е възродена от индийските мислители Бхативинод Тахур и Шри Шримад Бхактисаидханта Сарасвати Госвами Махараджа.
Един от последните техни ученици – Абхау Чаран Де, станал впоследствие философ в Университета в Калкута, специализирал Бхакти-йога и обучен от тях, поема мисията да внедри Кришна съзнанието в западния свят, а от там ционистите започват да го използват за собствени цели – вмешателство и разединение на народите. По-късно той променя името си и става известен като Бхактиведант Прабхупада – основател и създател на МОКС.
Системата на учението Кришна изхожда от индуизма. Неговите последователи вярват в това, че всеки човек трябва да премине серия от последователни животи (превъплъщения), за да се избави от тегнещата над него карма и да се откъсне от порочния кръг на умирания и раждания, за да достигне нирвана, т.е. сливане с бога.
Кришнаизмът е един от първите опити да се популяризира сред масите философията на индуизма. В нея върховният „Бог“ е неличностен и непознаваем. Последователите на Кришна персонализират бога и всъщност се покланят и общуват с персонализираните му аспекти като например Кришна.
може да дочетете статията ТУК
За автора: Jabba
Jabba е изследовател на непознатото, разследващ журналист по душа и ловец на истини, които официалната история предпочита да мълчи. С над 10 години опит в писането на алтернативни анализи и дълбоки разследвания.
