Цялата история на извънземното Aльошенка
Историята на Кищимското джудже Aльошенка не престава да вълнува уфолозите и днес, независимо, че от тогава са минали 20 години. Въпреки липсата на достатъчно информация, това е един от най-интересните случаи, свързани с откриването на предполагаеми извънземни тела.
Мистерията за появата и изчезването на съществото остава обвита в мистерия. Митът за чудния „Альошенка” продължава да съществува и се предава като приказка за възрастни с нестандартно разбиране за заобикалящия ни свят.
Лудата Тамара Просвирина
Историята започва през 1996 г., когато руски полицаи са намерили тялото на миниатюрно хуманоидно създание в едно село, недалеч от град Кищим, Челябинска област. Поради малките си размери и неземен вид, медиите веднага започват да го наричат извънземното на Кищим.
Полицейското разследване установява, че „собственик” на миниатюрния хуманоид била местната пенсионерка Тамара Просвирина, която в това време се намирала в психиатрична клиника. Просвирина разказала, че през май 1996 г. гласове в главата є я повикали на местното гробище. Именно там тя открила малкото същество.
Взела го вкъщи, нарекла го Альошенка и се грижела за него като за дете.
Но историята изобщо нямала щастлив край. Новината, че Просвирина се е сдобила с дете, обиколила селото и някои местни жители твърдят, че също са виждали Альошенка. Тамара била доказано психично неуравновесена. Във връзка с изострената є шизофрения, тя била заключена в психиатрична болница.
Тя се опитала да съобщи, че в дома є е останало детето, което трябва да се храни, но лекарите не обърнали внимание на думите є и сметнали, че това са поредните є несвързани брътвежи.
Смъртта на Альошенка
Останалото без помощ същество починало от глад. След смъртта му съседът на Просвирина Владимир Нурдинов наминал да нагледа къщата є и открил миниатюрния труп, който се мумифицирал.
Полицията се натъкнала на мумията на пришълеца по време на обиск у Нординов, заподозрян в кражби и съхранение на крадени вещи. Органите на реда предали телцето на местните лекари.
Какво се е случило впоследствие с него, остава тайна, тъй като то се загубило след изпращане в Москва за по-нататъшни тестове.
Местен патолог, който извършва първата аутопсия на тялото веднага след намирането му, определя, че то не е на човек, нито животно.
Той смята, че това е неоткрита досега форма на живот. Скептиците наричат тази история градска легенда. В московския Институт за обща генетика е проведен анализ на следите, оставени върху тъканта, с която е било загърнато съществото.
Според официалните заявления, направени на 15 април 2004 година, ДНК тестовете са установили, че тялото е принадлежало на човешки плод на възраст от 20 до 25 седмици от женски пол със силни дефекти на развитие. Експертите, също така твърдели, че плодът не е могъл да живее самостоятелно повече от няколко часа.
На това твърдение противоречат разказите на местните жители, че поне трима души са виждали детето на Просвирина живо и че то е умряло от глад след нейната хоспитализация. В същото време властите обвиняват жителите във измисляне на фантастични истории за чуждите медии.
Привържениците на извънземния произход на Альошенка смятат, че властите умишлено са организирали изчезването на тялото и години по-късно са предоставили фалшиви резултати от анализ.
Според разказа на местните жители преди изпращането в Москва тялото е изследвано от местните учени начело с експерта по анатомия на болестите д-р Станислав Самошкин и са стигнали до извода, че то не принадлежи на човек.
В доклада на екипа се отбелязва, че черепът на създанието се е състоял само от 4 кости, докато човешкият се състои от шест. В скелета също имало някои други аномалии, които не могат да бъдат обяснени с вродени дефекти на развитието.
Анатомите отбелязват, че общите черти на 20-сантиметровото създание, включително голямата глава и очи, заемащи голяма част от тялото, не принадлежат на човек.
Много изследователи на извънземното отбелязвали шокиращото сходство на Альошенка с така наречените Сиви, които според твърденията са подписали секретно споразумение с правителството на САЩ. Кищимският пришълец имал сходство и с друго мумифицирано тяло на извънземно, открито в пустинята Атакама през 2003 година.
Руският изследовател Владимир Чернобров от организацията за изследване на паранормални явления „Космопоиск“, който видял тялото в Москва преди неговото изчезване, заключил, че то има извънземен произход.
Впоследствие на конференция Чернобров заявил, че според резултатите на предварителния генетичен анализ Кищимският пришълец не се явява човек.
„Генът, открит в ДНК образеца, не съвпада с нито един от гените на човека или човекоподобните маймуни. Нито един от образците, налични в лабораториите, няма сходство с него. Експертите по генетика никога по-рано не са срещали такава дълга ДНК молекула.“
Много от привържениците на извънземния произход на Альошенка смятат, че тялото е било похитено от спецслужбите, за да се избегне по-нататъшния анализ в независими лаборатории, които биха могли да потвърдят неговата принадлежност към чужд свят.
Но има и такива, които смятат, че Альошенка е прибран от своите, както и привърженици на версията, че тялото е било продадено в частна колекция. Всички усилия по търсенето на тялото са претърпели неуспех независимо от обещаната в японско тв шоу награда от 200 000 долара за информация.
След изчезването на телцето плъзнали слухове, че то е било проклето и че причастните към тази история хора умират при тайнствени обстоятелства. Първата му жертва станала Тамара Просвирина, която загинала ударена от камион късно през нощта. Според местните жители тя танцувала на магистрала.
Следват изучавалия тялото учен Марк Милкикер, който се разболял, а след това починал от инфаркт. Циркулират слухове и за тайнствената смърт на изследователя на паранормални явления Владимир Чернобров от „Космопоиск“.
Но според конспиратолозите тези истории са били пуснати от властите с цел сплашване на независимите изследователи, интересуващи се от откриването на изчезналото тяло.
За автора: Jabba
Jabba е изследовател на непознатото, разследващ журналист по душа и ловец на истини, които официалната история предпочита да мълчи. С над 10 години опит в писането на алтернативни анализи и дълбоки разследвания.
