operation silence – the hidden network
|

Операция „Мълчание“: Убийството на трима депутати, което поведе разследващите към наркокартели, тайни служби и една от най-мрачните мистерии на Гватемала

ОтJabba

На 19 февруари 2007 година три добре познати политически фигури от Ел Салвадор преминават границата с Гватемала, за да участват в заседание на Централноамериканския парламент (PARLACEN). Пътуването изглежда напълно рутинно. Депутатите се движат в официален дипломатически конвой, автомобилите им се ползват с дипломатически статут, а маршрутът е предварително известен на властите. Никой не подозира, че само няколко часа по-късно този конвой ще се превърне в началото на едно от най-заплетените разследвания в историята на Латинска Америка.

Когато колоната навлиза на територията на Гватемала, един от автомобилите е спрян от униформени полицейски служители. Това не е случайна проверка. От целия конвой е отделен именно автомобилът, в който пътуват депутатите Едуардо д’Обюисон, Уилям Пичинте, Хосе Рамон Гонсалес и техният шофьор. Според последвалото разследване четиримата са отведени на неизвестно място, а след това следите им напълно изчезват. На следващия ден местните власти откриват овъгления автомобил в отдалечен район. Вътре се намират телата на четиримата мъже, а първоначалният оглед показва, че преди да бъдат убити, те са били подложени на жестоки изтезания.

Още първите криминалистични експертизи пораждат повече въпроси, отколкото отговори. Интериорът на автомобила е буквално разкъсан, сякаш някой отчаяно е търсил нещо, скрито в него. По-късно в хода на различни журналистически разследвания и свидетелски показания започват да се появяват твърдения, че в тайник на автомобила е имало приблизително 20 килограма кокаин и около пет милиона долара в брой. Нито наркотиците, нито парите някога са открити. Ако тези информации са верни, това означава, че истинската цел на операцията не е било единствено убийството на тримата депутати, а и придобиването на изключително ценен товар, който никога повече не се появява.

Разследването първоначално се развива необичайно бързо. Само няколко дни след престъплението гватемалските власти арестуват четирима полицаи, за които се смята, че именно те са спрели дипломатическия автомобил и са участвали в отвличането. Сред задържаните има не случайни патрулни служители, а офицери, свързани с отдела за борба с организираната престъпност. За обществото това изглежда като голям пробив. Извършителите са заловени, а остава единствено да бъдат изправени пред съда.

Само че историята вместо да приключи, тепърва започва.

Тримата депутати са мъртви, но четиримата полицаи все още могат да разкажат кой им е наредил да спрат автомобила, защо е избран точно този конвой и кой е чакал жертвите след отвличането им. Именно поради тази причина много наблюдатели смятат, че те никога не е трябвало да стигнат до съдебната зала.

Полицаите са настанени в затвора с най-висока степен на сигурност в страната. Това би трябвало да бъде мястото, където никой външен човек няма как да достигне до тях. Само три дни по-късно обаче въоръжена група прониква в затвора, преминава през множество заключени контролни пунктове и достига директно до килията на четиримата арестувани. Малко след това всички са открити мъртви.

Първоначално властите обявяват, че става дума за затворнически бунт. Тази версия обаче започва да се разпада почти веднага. Свидетели разказват, че преди нападението всички посетители са били изведени от затвора под претекст за извънредна проверка. След това неизвестни мъже, облечени като служители на охраната, са били допуснати през всички вътрешни контролни пунктове без сериозна съпротива. Според по-късни разследвания нападателите не действат като затворници, а като отлично организирана ликвидационна група, която има една единствена задача – никой от арестуваните полицаи да не остане жив.

Именно тук случаят престава да бъде обикновено криминално разследване и започва да прилича на внимателно планирана операция по заличаване на всички следи. Четиримата задържани са единствените хора, които могат да посочат кой е поръчал отвличането и какво всъщност се е случило след отделянето на дипломатическия автомобил от колоната. Вместо да дадат показания, те умират при обстоятелства, които и до днес пораждат съмнения за участие на хора с влияние далеч над нивото на обикновената организирана престъпност.

Но това се оказва само началото. През следващите месеци започва поредица от убийства, които според мнозина превръщат аферата PARLACEN в една от най-мащабните операции по прикриване в съвременната история на Гватемала. Загиват полицейски съветници, прокурори, ключови свидетели и хора, които по един или друг начин са свързани с разследването. Вместо кръгът на заподозрените да се стеснява, той започва да се разширява към структури, за които дотогава почти никой не говори публично – бивши ескадрони на смъртта, представители на политическия елит, влиятелни бизнес кръгове и личности, за които се твърди, че през годините са поддържали контакти с американските разузнавателни служби.

Така едно убийство, което първоначално изглежда като поредното престъпление на наркокартелите, постепенно започва да разкрива мрежа, в която според множество разследвания се преплитат политика, организирана престъпност, международен наркотрафик и структури, чието влияние далеч надхвърля границите на Гватемала.

Защо светът спря да говори за Тибет: забравената окупация, която продължава и днес

Човекът, който се появява навсякъде

Докато властите се опитват да обяснят екзекуцията на четиримата полицаи като вътрешна саморазправа в затвора, разследващите започват да се натъкват на едно име, което постепенно се превръща в централна фигура на цялата история – Виктор Ривера Асуахе.

Официално той е представян като съветник към Министерството на вътрешните работи на Гватемала и човек, който години наред участва в операции срещу отвличания и организирана престъпност. В документите изглежда като експерт по сигурността, но зад тази публична биография постепенно започва да се очертава далеч по-сложен профил.

Според различни журналистически разследвания и показания на бивши служители на службите за сигурност Ривера отдавна е познат в средите на тайните операции в Централна Америка. Името му се свързва с дейността на т.нар. ескадрони на смъртта, действали през най-кървавите години на гражданските конфликти в региона, както и с мрежи, изградени още по време на Студената война. Именно тук започват и твърденията за негови предполагаеми контакти с хора, работили за американските разузнавателни структури в Латинска Америка – тема, която и до днес продължава да предизвиква ожесточени спорове.

Особено внимание привличат свидетелствата на бившия агент на DEA Селерино „Селе“ Кастийо, който в книгата си Powderburns описва Ривера като човек, участвал в тайни операции през 80-те години и работил съвместно с американски структури в региона. Тези твърдения никога не водят до официални обвинения срещу американски институции, но се превръщат в една от причините случаят PARLACEN да бъде разглеждан не само като криминална история, а и като възможен прозорец към много по-дълбоки механизми на влияние в Централна Америка.

Любопитното е, че Ривера не остава встрани от разследването. Малко преди убийството на четиримата полицаи той е заснет да разговаря с тях непосредствено след ареста им. На видеозаписа един от задържаните офицери отправя открити заплахи, като заявява, че ако бъде пожертван, ще „повлече всички със себе си“. Репликата звучи почти пророчески. Само няколко дни по-късно той вече е мъртъв, заедно с останалите трима полицаи.

Верига от убийства, която изглежда безкрайна

След ликвидирането на полицаите би могло да се очаква случаят постепенно да бъде забравен. Вместо това започва истинска поредица от смъртни случаи, която шокира дори свикналото с насилие гватемалско общество.

През април 2008 година самият Виктор Ривера е застрелян посред бял ден при нападение срещу автомобила му. Смъртта му настъпва само два дни след като е освободен от поста си като специален съветник към Министерството на вътрешните работи. Съвпадението поражда множество въпроси. Дали Ривера вече е знаел прекалено много? Или е започнал да се превръща в неудобен свидетел за хората, които години наред са използвали неговите услуги?

След него загиват още лица, свързани с делото. Убити са съветници на висши полицейски ръководители, прокурори, свидетели и други хора, които по един или друг начин могат да хвърлят светлина върху случая. Всеки нов разстрел прави разследването все по-трудно, защото с всяка следваща жертва изчезва още едно парче от пъзела.

Един от най-фрапиращите случаи е убийството на прокурора Хуан Карлос Мартинес. Той работи по няколко ключови линии на разследването и публично заявява, че ще обжалва решения, довели до освобождаването на част от обвиняемите поради липса на доказателства. Само дни по-късно е застрелян. За мнозина това вече не прилича на поредица от случайни престъпления, а на систематично елиминиране на хора, които могат да стигнат твърде близо до истината.

Невидимата власт зад официалната власт

Докато общественото внимание е насочено към наркокартелите, все повече журналистически разследвания започват да разглеждат друга възможност – че организираната престъпност не действа самостоятелно, а в сътрудничество с влиятелни политически и икономически кръгове.

В центъра на тези публикации попада организацията CACIF – най-влиятелното обединение на бизнес елита в Гватемала. Според различни изследвания именно около този икономически кръг през годините се оформят неформални мрежи за влияние, които според критиците имат способността да въздействат върху назначенията в полицията, прокуратурата и държавните институции.

В някои свидетелски показания се появява и загадъчното име „Пирамида“ – неформална група, за която се твърди, че е обединявала представители на най-могъщите икономически фамилии в страната. Доказателства за реалната ѝ структура така и не са представени публично, но самото ѝ споменаване многократно изплува в различни интервюта, политически анализи и разследвания.

Тъкмо тук аферата PARLACEN престава да бъде просто криминална история. Тя започва да прилича на сблъсък между официалната държава и една паралелна система на влияние, в която се преплитат политици, силови структури, икономически интереси и хора, свикнали да действат далеч от общественото внимание.

Следите водят извън границите на Гватемала

Колкото по-дълбоко навлизат разследващите в случая, толкова по-ясно става, че убийството на тримата депутати трудно може да бъде обяснено единствено като неуспешен наркообир. Започват да се появяват данни за хора, които години наред са действали на пресечната точка между държавните институции, организираната престъпност и тайните операции в Централна Америка.

Една от причините случаят да привлече вниманието на международни медии е миналото на някои от замесените личности. Част от тях вече са били свързвани с военните конфликти в региона през 80-те години, когато Латинска Америка се превръща в една от основните арени на Студената война. Именно тогава се изграждат сложни мрежи между армии, разузнавателни служби, антикомунистически формирования и различни нелегални структури, които според редица изследователи не изчезват с края на конфликта, а просто променят начина си на действие.

Авторът на изследването, върху което стъпва настоящият материал, обръща специално внимание на предполагаемите връзки между Виктор Ривера и хора, участвали в тайни операции, подкрепяни от американските служби през 80-те години. Като един от основните източници са посочени твърденията на бившия агент на DEA Селерино Кастийо, който описва Ривера като човек, работил в среди, близки до разузнавателните операции срещу левите движения в Централна Америка. Тези твърдения продължават да бъдат предмет на спорове и никога не водят до официални съдебни заключения, но присъстват в множество публикации и изследвания, посветени на периода.

За много анализатори именно тази историческа връзка прави случая толкова необичаен. Ако зад убийството действително стоят хора, израснали в средите на тайните операции от времето на Студената война, това би обяснило както високото ниво на организация, така и способността на извършителите да заличават следите си с изключителна ефективност.

Комисията, която започва да задава неудобни въпроси

Международният натиск след серията убийства става толкова силен, че в Гватемала започва работа Международната комисия срещу безнаказаността (CICIG), създадена с подкрепата на Организацията на обединените нации. Основната ѝ задача е да разследва незаконните структури, които според мнозина са проникнали дълбоко в държавния апарат.

Разследващите постепенно стигат до извода, че в страната съществуват паралелни мрежи, изградени от бивши военни, представители на силовите структури, бизнесмени и политически посредници. Тези организации не действат като класически престъпни банди. Напротив – те използват официалните институции, за да защитават собствените си интереси, като същевременно елиминират всеки, който би могъл да застраши системата.

Именно затова случаят PARLACEN започва да се разглежда като пример за т.нар. „завладяна държава“ – модел, при който престъпните интереси и държавната власт престават да бъдат ясно разграничени.

Най-големият въпрос остава без отговор

Дори след множество съдебни процеси, арести и международни разследвания остава една загадка, на която никой не успява да даде категоричен отговор.

Защо тримата депутати са спрени именно в този ден?

Ако действително са превозвали милиони долари и голямо количество кокаин, кой е знаел за това предварително?

Как полицията е разполагала с такава точна информация?

И най-вече – кой е разполагал с достатъчно влияние, за да организира ликвидирането на четирима задържани полицаи в най-охранявания затвор в страната само три дни след ареста им?

Тези въпроси продължават да висят без категоричен отговор повече от две десетилетия.

Аферата PARLACEN се превръща в символ

Днес много експерти разглеждат случая не просто като едно от най-шокиращите политически убийства в Централна Америка, а като символ на това колко трудно е да се разследват престъпления, когато интересите на организираната престъпност, политиката и силовите структури започнат да се преплитат.

В официалните архиви случаят изглежда частично приключен. Има осъдени, има множество обвиняеми и десетки хиляди страници документи. Но зад тази официална версия остава огромно количество въпроси, които никога не получават окончателен отговор.

Дали всичко започва като обир на наркотрафиканти, който излиза извън контрол? Или още от самото начало става дума за внимателно планирана операция, при която истинските организатори никога не са имали намерение да оставят жив нито един човек, способен да ги посочи?

Може би именно затова аферата PARLACEN продължава да бъде една от най-обсъжданите политически мистерии в историята на Латинска Америка. Не защото всички отговори са известни, а защото всяко ново разследване изглежда разкрива още един пласт от една система, в която истината сякаш винаги остава скрита зад следващата затворена врата.

Източници

  • Доклад на Inspector General на CIA относно обвиненията за връзки с наркотрафика (1998)
  • Joel van der Reijden – Guatemala’s Parlacen Case: Drugs, Murder, Cover Up, CIA, Oligarchy, „Pyramid“, and the WTO (2024)
  • Los Angeles Times (2007)
  • Seattle Times (2007)
  • Reuters
  • BBC
  • The Nation
  • InSight Crime
  • El Faro
  • Le Monde diplomatique
  • Annie Bird – Rights Action
  • Celerino Castillo – Powderburns

Автор HiddenTruth.site – всички права запазени.

Подобни статии